Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът „К”ЕООД моли да бъде отменено решение №541/08.02.2011г. по адм. д.№2667/2010г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА №2000904524/18.12.2009г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „К”ЕООД против РА №2000904524/18.12.2009г. на ТД на НАП-София в частта, с която е начислен данък върху добавената стойност 9779, 15лв по фактури №11/07.03.2008г. и по фактури от м. 10 – 12.2008г. с получател „Ф”ООД. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определен дължим данък върху добавената стойност по фактура №11/07.03.2008г. с предмет „по договор”. Анализирал е възложената услуга по споразумение между ревизираното лице – изпълнител и датска фирма - възложител, и законосъобразно е приел, че е приложим чл. 21 ал. 2 т. 1 ЗДДС – мястото на изпълнение на при доставка на услуга, която е свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че е приложим чл. 21 ал. 3 т. 2 б.”а” , „в” и „е” ЗДДС. По договора е уговорено изпълнителят да осигури използване на офис с площ по 10кв. м. за всеки експерт, работещ в София, да поеме разходите за поддръжка на офис техниката, заедно с режийните разноски, да осигури достатъчно административно, секретарско и преводаческо обезпечаване. Последното задължение за осигуряване на административно, секретарско и преводаческо обезпечаване не представлява наемане на персонал по смисъла на чл. 21 ал. 3 б.”е” ЗДДС, а задължение да се осигури осъществяване на тези дейности от изпълнителя с негови наети по трудов или граждански договор лица. За да е налице хипотезата на б.”е” от цитирания текст следваше да е осъществено наемане на персонал за възложителя, каквото задължение не е уговорено по цитираното споразумение. Описаните в споразумението задължения на ревизираното лице са свързани с осигуряване на офис в недвижим имот в София и правилно са квалифицирани от органите по приходите и съда по чл. 21 ал. 2 т. 1 ЗДДС.

По фактурите на „Ф”ООД по договорите е възложено на касатора да осигури скици,, да окомплектова досието за инвестиционен проект на О. И. „С”ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-София 1744, 09лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. М.Д.