Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Н. – общопрактикуващ лекар от гр. К. срещу решение № 24 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 30/2010 г. по описа на Административен съд гр. К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. К. моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 24 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 30/2010 г. Административен съд гр. К. е отхвърлил жалбата на Р. Т. Н., действаща като “АИПИМП - Доктор Р. Т. Н.” от гр. К. срещу Заповед № РД-21-372 от 26.10.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. К..
Обжалваният съдебен акт не е постановен при наличие на нарушенията визирани в касационната жалба.
В хода на производството пред административния орган е било установено, че през м. юли 2009 г. д-р Р. Т. Н. е издала амбулаторни листове за извършени диспансерни прегледи без подпис на пациент, които фигурират в отчета на й за същия месец. Съставен е бил Финансов протокол № 537 от 12.08.2009 г. Възраженията на касаторката, че финансовите инспектори не са компетентни за извършване на проверката не се споделят от настоящия състав на ВАС.Това е така, защото всеки и без да има здравно образование може да констатира, че амбулаторните листове за извършени диспансерни прегледи са без подпис на пациент. Процесните амбулаторни листове са приложени като доказателства по делото и от тях е видно, че действително липсва подпис на пациент. Освен това проверката, както се установява от Заповед № РД-09-430 от 10.08.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. К. е финансова, а не медицинска.
Съгласно чл. 169, ал. 1 от НРЗД 2006 г. и т. 171 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, амбулаторният лист е първичен медицинска документ. Според чл. 171, ал. 1 от НРД 2006 г. и т. 174 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК първичните медицински документи се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение № 4 към цитираното решение. В т. 10 от Указанията за попълване на амбулаторен лист от това приложение е указано, че пациента с подписа си удостоверява информираност за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия.
Като не е спазила тези разпоредби д-р Н. е нарушила изискванията за работа с първични медицински документи, поради което законосъобразно й наложена санкция по чл. 238, ал. 1, т. 4 от НРД 2006 г.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. Грешки от цитираното естество в това решение липсват.
По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а съдебния акт, предмет на контрол от настоящата инстанция се остава в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 30/2010 г. по описа на Административен съд гр. К. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Д. М. Д.Л.