Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния му представител юрк. Х. А., против Решение №314 от 23.11.2020 г. на Административен съд В. Т, постановено по адм. дело №783/2019 г., с което по жалба на "Асклепий" ЕООД е отменен мълчалив отказ на управителя на НЗОК, по искане с вх. №11-03-4/20.06.2018 г. и правно основание чл. 195, ал. 2 АПК, след като изричният такъв по същото искане, обективиран в писмо с изх. №11-03-4/10.01.2019 г., е отменен от Административен съд В. Т с Решение по адм. дело №199/2019 г., делото е върнато като преписка на управителя на НЗОК за ново произнасяне и НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 1170 лева.

В касационната жалба се поддържат твърдения за недопустимост на обжалваното решение на административния съд, тъй като съобразно постановеното от Административен съд София - град Решение №7266/04.12.2018 г. по адм. дело №8426/2018 г., управителят на НЗОК вече е бил задължен да се произнесе по уреждане на последиците от отменения подзаконов нормативен акт. В допълнение на сочените доводи за недопустимост изтъква, че предявената от "Асклепий" ЕООД претенция вече е била предмет на разглеждане по адм. дело №191/2014 г. по описа на Административен съд В. Т, по което също има постановен влязъл в сила съдебен акт. Поддържа, че силата на пресъдено нещо на решението по адм. дело №191/2014 г. по описа на Административен съд В. Т, съставлявало пречка за произнасянето на първоинстанционния съд по повод вече формирания отказ на управителя на НЗОК, тъй като се отнасяло до предявена искова претенция за обезщетение за имуществени вреди. Налице бил идентитет между страните по настоящото дело и тези по по адм. дело №191/2014 г. по описа на Административен съд В. Т.

На следващо място сочи,...