Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез юриск. М. К. срещу решение № 849/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 787/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Х., с което по жалба на „Триумф“ ООД – гр. Х. е отменена заповед № ФК-423-0032654/31.07.2020 г. за наложена принудителна административна мярка на търговски обект „смесен магазин“ в с. К., О. Х и забрана за достъп за 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.Рират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът е формирал погрешно вътрешно убеждение, както и неправилно съдът е приел, че административният акт не съответства на целта на закона и е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че при определяне продължителността на наложената принудителната административна мярка (ПАМ) административният орган не е взел предвид тежестта на нарушението, последиците от извършването му, поведението на търговеца и наличието на други извършени нарушения. Според касационния жалбоподател неправилно в обжалваното решение е прието, че не става ясно как е формирана волята на административния орган за определяне продължителността на мярката на 14 дни. Изводите на съда според касатора не са съобразени с констатираните факти и обстоятелства, поради което решение е необосновано. Освен това в касационната жалба се излагат доводи, ме обстоятелството, че стойността на неотчетената продажба е ниска, е без правно значение за налагане на мярката. Сочи се, че съдът е пренебрегнал констатираната положителна разлика в размер на 94, 10 лв. между фактическата наличност в касата на обекта и оборотите, у отчетени във фискалното устройство, разнообразния асортимент и местоположението на обекта. Касационният жалбоподател счита, че неоснователно и необосновано е становището на решаващия съдебен състав, че в случая изложените мотиви относно определяне срока на ПАМ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса в размер на 70 лв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че касационната жалба не бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба „Триумф“ ООД – гр. Х. в писмени бележки (молба-становище) на адв. М. Ф., я оспорва.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отмени заповедта за ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган при определяне продължителността на срока на мярката, в случая 14 дни, административният орган е извършил неправилна преценка, като не е съобразил цялостното поведение на конкретния търговски субект и установените при конкретната проверка обстоятелства. Според съда от съдържанието на заповедта ставало ясно, че изложените мотиви относно определянето на срока на ПАМ са твърде общи и не съдържат конкретни доводи, относими към „Триумф“ ООД. Въз основа на това съдът е приел, че мярката е несъразмерна и не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая. Обжалваното решение е неправилно постановено.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (в приложимата по време редакция) и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при продажба на стока и/или услуга, респ. получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че търговецът не е отчитал приходи и по този начин е целял отклонение от данъчно облагане.
В отменената от първостепенния съд заповед административният орган е приел въз основа на извършена оперативна проверка на търговския обект на „Триумф“ ООД – „смесен магазин“, находящ се в с. К. и при осъществена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1, 50 лв., не е издадена от работещото в обекта лице фискален касов бон от ФУ или от кочан с ръчни касови бележки. Установено е също при проверката и изрично отразено в протокола от извършената проверка разлика между касовата наличност и и разчетената касова наличност по ФУ в размер на 94, 10 лв.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но е направил незаконосъобразни изводи при преценката относно продължителността на срока на мярката – 14 дни. Законодателят не обвързва преценката на административния орган за определяне продължителността на срока със стойността от контролната покупка от приходния орган при извършената проверка, поради което без значение е, че в процесния случай тази покупка е на стойност 1, 50 лв. Неправилно в тази връзка съдът е приел, че не е допуснато ощетяване на фиска. Всяка неотчетена продажба води до неотчитане на приходи, а оттам и се засяга утвърдения ред за данъчно облагане. Важното в случая и обвързващо преценката на административния орган, респ. на съда при оспорване на заповедта за ПАМ, е факта на неиздаване на фискална касова бележка, което законодателят определя като нарушение, за което следва да се издаде заповед за ПАМ по аргумент от чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, Наистина преценката каква да е продължителността на срока законодателят предоставя на административния орган при оперативната му самостоятелност, а не при обвързана компетентност. Наистина тази преценка трябва да е мотивирана от административния орган и в случая неправилно съдът е приел, че това не е сторено.
Изрично в заповедта за налагане на ПАМ в мотивите за продължителността на срока са взети предвид не само извършеното нарушение чрез неиздаване на фискален касов бон от ФУ на търговския обект при контролната покупка, но и свързаната с нея отчетност на обекта, както и е преценено местоположението на търговския обект – с. К. на място с ниска конкурентна среда, големината и работното му време, а също и разнообразния асортимент на предлаганите в смесения магазин продукти. В тази връзка следва да се посочи, че налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики и създаване на нормална организация и отчетност на същия.
Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение на посочените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на „Триумф“ ООД срещу заповедта за ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид изхода на делото на „Триумф“ ООД следва да се присъдят разноските, направени пред първоинстанционния съд в размер на 350 лв. Пред касационната инстанция разноски не са поискани и затова такива не се присъждат, а и няма писмени данни да са направени.
Водим от горното и в същия смисъл върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 849/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 787/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Х. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Триумф“ ООД – гр. Х. срещу заповед № ФК-423-0032654/31.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка на търговски обект „смесен магазин“ в с. К., О. Х и забрана за достъп за 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Триумф“ ООД – гр. Х. направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 350 лв. Решението е окончателно.