Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ – гр. С. чрез процесуалния си представител юриск. С. Е. срещу решение № 5639/20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 74/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № Р-549/25.11.2015 г., издадено от директора на посочената агенция, с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № BG004300-ИВ—27-3-РВ48/07.10.2015 г. на Началника на М. С в частта за отказано възстановяване на акциз на „Топлофикация Плевен“ ЕАД в размер на 229 138, 07 лв. за природен газ, използван за производство на топлоенергия за периода 01.04.2014 г. – 31.10.2014 г. и 151 420 лв. за електрическа енергия, потребена за собствени нужди за периода 01.07.2010 г. – 31.05.2015 г., както и в частта, в която преписката е върната за ново произнасяне. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, както и същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства. Касаторът счита, че в обжалваното решение съдът изцяло безкритично и необосновано е посочил и възприел становището и фактическите и правните изводи само на „Топлофикация Плевен“ ЕАД.

Касационният жалбоподател излага и оплакване, че мотивите на съда не са разграничени за двете хипотези, а са само за използвания природен...