Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. С. (П.) от гр. П. против Решение №752 от 23.11.2020 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело №864/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение №Ц2153-14-56 от 24.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)-Плевен, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. №Ц1012-14-91-/22.07.2020 г. срещу Разпореждане №[ЕГН] от 01.04.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ–Плевен. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ–Плевен не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С процесното решение е била отхвърлена жалбата на А. П. срещу Решение №Ц2153-14-56 от 24.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ–Плевен, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата й с вх. №Ц1012-14-91-/22.07.2020 г. и е потвърдено Разпореждане №[ЕГН] от 04.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ–Плевен (неправилно посочено в обжалваното решение от дата 01.04.2020 г., л. 24 от първоинстанционното дело).

Административният съд, за да постанови решението си в този смисъл, е установил относимите за правния спор факти, след съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства. Обосновал е правните си изводи с новелата на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗХУ, в сила от 01.01.2019 година. Съгласно нея, от тази дата, социалните пенсии за инвалидност изплащани на основание § 22т от ПЗР на КСО се прекратяват служебно от НОИ, като на лицата, които са получавали тези пенсии, от 01.01.2019 г. се изплаща сума, съставляваща месечна финансова подкрепа. На това основание и чл. 96 ал. 1, т. 4 КСО, считано от 01.01.2019 г. компетентните длъжностни лица са разпоредили прекратяване на социалната пенсия за инвалидност, получавана до този момента от касаторката, като на лицето се е следвало само лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Решението на първоинстанционния административен съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са поддържаните от касаторката възражения за неправилност на решението на административния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК.

Обосновани са изведените правни изводи от Административен съд Плевен, основаващи се на правилно приложение на относимата нормативна уредба, съотнесена към установените по делото релевантни факти, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон, актът съответства на целта на закона.

Със заявление вх.№МП-52129/22.10.2013 г. касаторката е поискала от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. С Разпореждане №101/протокол №N0282 от 29.11.2013 г. на А. П. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 86 % трайно намалена работоспособност от 14.11.2013 г. пожизнено по чл. 74, ал. 1 КСО и в минимален размер по чл. 75, ал. 4 КСО. Със същото разпореждане на основание чл. 98, ал. 8 КСО органът е определил лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 %, с дата на инвалидизиране – 21.01.2006 г. пожизнено от 02.03.2013 година. Органът е разпоредил изплащането й съгласно чл. 101 КСО и § 8 от ПЗР на КСО - 100 % от определения размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 157, 50 лв. и 25 % от размера на лична социална пенсия за инвалидност (121, 00 лева) – или 30, 25 лева.

С Разпореждане №14190127501 от 01.01.2019 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и §7 ал. 1 ПЗР на ЗХУ на П. е прекратена, считано от 01.01.2019 г., социалната пенсия за инвалидност и на основание чл. 74 КСО е разпоредено изплащането само на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ). В разпореждането още е посочено, че лицето има право от 01.01.2019 г. да получава месечна финансова подкрепа, която се изплаща от Агенция за социално подпомагане.

Личната пенсия за ИОЗ на П. е била отпусната съобразно Експертно решение на НЕЛК №0359/13.09.2013 г. с определен 86% ТНР и при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 21.01.2006 г. съответно 03 г 00 м и 05 дни.

С Разпореждане №[ЕГН] от 04.05.2020 г. (неправилно посочено от административния съд с дата 01.04.2020 г.) органът по „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен, на основание § 7 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., е преизчислил отпусната по – рано на А. П. пенсия за инвалидност поради общо заболяване при определена трайно намалена работоспособност – 86 %, в съответствие с § 7в, ал. 3 ПЗР на КСО, чл. 75, ал. 4 КСО и е определил сумата 230, 40 лева.

С подадената жалба по вх. №Ц1012-14-91-/22.07.2020 г. по описа на ТП на НОИ-Плевен се обжалва по същество разпореждането от 04.05.2020 г. на пенсионния орган, с доводи, че й е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като трябвало да получава и друга лична пенсия за инвалидност.

С процесното решение директорът на ТП на НОИ-Плевен е разгледал жалбата й от 22.07.2020 г., като е изложил съображения за нейната неоснователност, тъй като е възприел искането й за отпускане и на лична пенсия за инвалидност, като такова да й бъде отпусната и социална пенсия за инвалидност. Аргументирал се е с обстоятелството, че поисканата от нея социална пенсия за инвалидност действително по-рано се е следвала съобразно § 22т ПЗР на КСО, но с влизането в сила на § 7 от ПЗР на ЗХУ от 01.01.2019 г. на нея й се дължи друг вид социално плащане от АСП.

Правните доводи, изложени от административния орган, обосновано са били възприети от първоинстанционния административен съд, който е достигнал до законосъобразен извод, че в конкретната хипотеза жалбоподателката действително няма право след 01.01.2019 г. на поисканата социална пенсия за инвалидност, изплащана й по-рано на основание § 22т ПЗР на КСО, поради предвиденото в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ.

Според чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО прекратяването на пенсията се извършва при отпадане на основанието за получаване, като в случая социалната пенсия е отпусната с Разпореждане №101/29.11.2013 г., т. е. с начална дата преди 31.12.2014 година. Изплащането й в нормативно установения размер е било на основание на чл. 101, ал. 3а, предл. второ КСО, който е предоставял право на правоимащото лице да ги получава едновременно. С изменението на КСО (ДВ, бр. 107/2014 г.) в редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а (в сила от 01.01.2015 г.) е предвидено, че не може да се получават едновременно посочените в закона пенсии, вкл. социална пенсия за инвалидност (какъвто е настоящият казус), с друг вид пенсия. На основание § 22т. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) КСО социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати.

От 01.01.2019 г. обаче е в сила § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, с която разпоредба е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, изплащани по § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, което законодателно разрешение е свързано с новия режим за подпомагане. Съгласно § 7, ал. 1 ПЗР на ЗХУ, считано от 01.01.2019 г., на касаторката, която е правоимаща по смисъла на този текст, й е предоставено право да получава финансова помощ, но не по КСО, а по ЗХУ. Правилно и на основание чл. 75, ал. 4 и чл. 70, ал. 12 КСО, на А. П. е преизчислена пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №752 от 23.11.2020 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело № 864/2020 година. Решението е окончателно.