Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. С. против решение № 1806 от 19.10.2020 г. по адм. дело № 1278/2020 г. на Административен съд – Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на служба "Военна полиция" към Министерство на отбраната, в писмен отговор и пледоария по същество, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. С. против заповед № ВП-2405 от 05.05.2020 г. на директора на служба "Военна полиция", с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и 2 от Правилник за приложение на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ППЗОВСРБ) е прекратен договорът му за военна служба и С. С. е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в...