Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. срещу Решение № 712/21.09.2020 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик постановено по адм. дело № 339/2020 г.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Л. Л. срещу Заповед № 8121К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6; чл. 203, ал. 1, т. 13; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР) на инспектор Л. Л. – полицейски инспектор V степен „Териториална полиция“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление (РУ) Септември, в Областна дирекция (ОД) на МВР - Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че крайният извод на съда за законосъобразност на оспорваната заповед, е неправилен. Същият не кореспондирал със събраните по делото доказателства, като твърди, че едни от тях са кредитирани в много по-голяма степен от други, без необходимата за това обосновка, а други са останали необсъдени, съответно невключени във формирането на вътрешното убеждение на съда. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че оспорваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, е незаконосъобразна. Твърди, че както в хода на дисциплинарното, така и в хода на съдебното производство, не се е доказало наличието на поведение от Л., което да се квалифицира като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Твърди, че съществена особеност на цялата...