Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Шумен, подадена чрез адв. Р., срещу решение № 102/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 133/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта с която са отменени разпоредбите на чл. 14, т. 1 и т. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Ш, приета с Решение № 31/12.02.2008 г. на Общински съвет – Шумен. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По изложени доводи в дадения ход по същество моли обжалваното решение да бъде отменено.

Окръжна прокуратура Шумен не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на протеста на Окръжна прокуратура Шумен са били разпоредбите чл. 10, ал. 2, чл. 14, т. 1 и т. 2, чл. 40, ал. 8 и ал. 9, чл. 44, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1, т. 4 и чл. 63, ал. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Ш, приета с Решение № 31/12.02.2008 г. на Общински съвет – Шумен (Наредбата). С решението си Административен съд – Шумен е отменил посочените разпоредби. Настоящото касационно производство е по отношение на подзаконовите разпоредби на чл. 14, т. 1 и т. 2 от Наредбата след допуснатото частично оттегляне на касационната жалба касателно останалата част от решението на административния съд и прекратяване на производството спрямо нея. Административен съд – Шумен е анализирал протестираната разпоредба на чл. 14, т. 1 и т. 2 от Наредбата, в която се предвижда, че размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер: 1. За физически лица и жилищни имоти на предприятия - 1, 3 на хиляда и 2. За нежилищни имоти на предприятия - 1, 7 на хиляда.

Съдът е обсъдил и редакцията на чл. 22 ЗМДТ (Обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.2017 г., посл. изм. - ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г.), преценявайки обстоятелството, че с Решение № 4 от 09.04.2019 г. по конст. дело № 15/2018 г. (Обн. ДВ, бр. 32/16.04.2019 г.), Конституционният съд на Р. Б я е обявил за противоконституционна. Конституционният съд се е мотивирал, "че като публичноправно вземане на държавата или общината данъците се установяват едностранно от държавата и само със закон, което гарантира правата на данъкоплатците. По отношение на местните данъци чл. 141, ал. 3 от Конституцията предвижда правомощие за определяне на размера на местните данъци не от Народното събрание, а от общинския съвет, но при условия, по ред и в граници, определени само от НС със закон. Според чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъчната ставка зависи от единствения критерий, който е данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година".

Административният съд е цитирал и Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд (Обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.), с което е прието, че решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. Направен е обобщаващ извод, че по делото е установено противоречие на протестираната разпоредба на общинската наредба с разпоредби от по - висш ранг. Съдът се е обосновал, че противоречието е налице, защото с протестираните текстове от наредбата се определя различен размер на данъка в зависимост от собственика - данъкоплатец и от функционалната употреба на недвижимия имот.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение прецени съдебното решение в обжалваната му част за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но със следните допълващи мотиви:

Съгласно чл. 141, ал. 3 от Конституцията, Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в граници установени със закон, а съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци и такси установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА изисква нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а според чл. 8 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК - Общинският съвет може да издава Наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредените с тях обществени отношения с местно значение. Текстът на чл. 1, ал. 2 ЗМДТ предвижда Общинският съвет да определя с Наредба размера на данъците по ал. 1 при условията по реда и в границите определени със закон.

Член 14 от наредбата, изм. с решение № 297 от 29.01.2009 г. на Общински съвет – Шумен, е със следното непроменено съдържание: Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на:

1. 1, 3 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти за физически лица и жилищните имоти на предприятия

2. 1, 7 на хиляда върху данъчната оценка на нежилищните имоти на предприятията.

Нормата на чл. 22 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е със следния текст: Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в границите от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ в редакцията (Изм. - ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предвижда, че: Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:

1. За недвижимите имоти, с изключение на недвижимите по т. 2, в границите от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

2. За жилищните имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в РБ и определяне на техните граници, приет с Решение на МС № 153 от 24. февруари 20102 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), в границите, както следва:

а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;

б) от 4, 5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква "а".

С решение №4/2019 г. по конституционно дело №15/2018 г. (Обн. ДВ бр. 32/2019 г.) Конституционният съд на РБ е отменил изцяло чл. 22 ЗМДТ.

С решение №3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 42/2020 г.), Конституционният съд е отговорил на поставените му въпроси по следния начин: "Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие".

С пар. 15 и пар. 16 на ЗИД на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, в ЗМДТ се прави следното изменение: Член 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; Параграф 15, т. 1 относно чл. 22 ЗМДТ влиза в сила от 20 април 2019 година.

В пледоарията си по същество представителят на Върховна административна прокуратура се е позовал на чл. 192а (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г.) предложение последно във връзка с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ касателно съществуващото противоречие на оспорените подзаконови разпоредби от наредбата с норми от по - висш ранг. Цитираната разпоредба изисква съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон да се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Съобразявайки това правило касационната инстанция приема, че чл. 14, т. 1 и т. 2 от оспорената наредба противоречи на чл. 22 ЗМДТ в действащата му редакция. Освен това, както е посочил и административният съд, в чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, (Доп. - ДВ, бр. 105/2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), изрично е посочено, че единственият критерии от значение за определяне размера на данъка за недвижими имоти, е данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя довода на касатора, поддържан от адв. Р., че въведеното данъчно неравенство с оспореният чл. 14, т. 1 и т. 2 от процесната наредба, е оправдано и материално законосъобразно. Касаторът твърди, че общината може да определя основна данъчна ставка - 1, 7 на хиляда, както и специална, намалена данъчна ставка - 1, 3 на хиляда, върху един и същи критерий - данъчната оценка на недвижимите имоти. И двете ставки са в рамките на законовия диапазон от 0, 1 до 4, 5 на хиляда, определен в последната редакция на чл. 22 ЗМДТ. Оттук в КЖ се формулира правен извод, че съдът е трябвало да отмени или т. 1 или т. 2 на чл. 14 от оспорената наредба, макар че отмяната само на ставката от 1, 3 на хиляда би лишила гражданите от възможна и желана от местната власт облага.

Касационната инстанция счита във връзка с горните твърдения на касатора, че определянето на основна или на намалена данъчна ставка върху една и съща основа - данъчната оценка на недвижимия имот, е проявление на оперативната самостоятелност на общинския съвет върху която съдебният контрол за целесъобразност е недопустим. Поради обстоятелството обаче, че с подзаконовата норма на чл. 14, т. 1 и т. 2 от процесната наредба са въведени и допълнителни критерии за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, които не са установени от ЗМДТ и от Конституцията на РБ, то правилно първоинстанционният съд е осъществил контрол за материална законосъобразност върху чл. 14, т. 1 и т. 2 от наредбата. (така е прието от ВАС и в Решение №13897/10.11.2020 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 8801/2020 г.; Решение №1432/03.02.2021 г. на ВОС - Осмо отделение по адм. д. № 7767/2020 г.).

Отменяйки цитираната подзаконова норма, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/15.07.2020 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. дело № 133/2020 г. по описа на този съд, в частта с която са отменени разпоредбите на чл. 14, т. 1 и т. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Ш, приета с Решение № 31/12.02.2008 г. на Общински съвет – Шумен.

Решението е окончателно.