Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1194 от 17.08.2020 г., постановено по адм. дело № 518/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на „Такт - Варна“ ООД е отменен Ревизионен акт (PA) № Р-03000318002920-091-001/09.11.2018 г., поправен с РА № П-03000318203 816-003-001/20.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 389/04.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който на дружеството са определени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 11.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 12.2016 г. в общ размер на 11 083, 04 лв. и лихви за забава в размер на 2 057, 72 лв.

В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът погрешно е кредитирал наведените с жалбата твърдения, игнорирайки констатираните в хода на ревизията факти, по които няма спор между страните. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите са смесили основната дейност на лицето А. Г. и на дружеството-жалбоподател. Позовава се на общото правило по чл. 21, ал. 2 ЗДДС за определяне мястото на изпълнение на доставки на услуги, приложимо и по отношение на предоставянето на персонал. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна...