Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице в посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Е. В., против решение № 6676 от 24.11.2020г. на Административен съд - София град, I отделение, 19 състав, постановено по административно дело №8791/2020 година. С касационната жалба и с писмени бележки се оспорват изводите на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е трябвало да взима отношение по същество на отказа за издаване на виза, тъй като няма правомощия за това, а е следвало да извърши единствено контрол за законосъобразност, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Сочи, че отказът е изготвен в законоустановената форма съгласно Приложение №8 към чл. 34, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, във връзка с чл. 59 от АПК. Изразява становище, че чл. 4, ал. 2, чл. 22 и чл. 26 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства са част от нормативно установения образец, в който нито едно длъжностно лице не внася корекции. Излага, че видно от мотивите на обжалвания административен акт, апликантът не попада в приложното поле на чл. 3, пар. 1 от Директива 2004/38/ЕО, тъй като канещото лице не се намира фактически на територията на страната и не може да се докаже как и по какъв начин апликантът ще бъде издържан от своя баща. Счита, че при издаване на атакувания отказ са спазени изискванията на...