Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. К. срещу решение № 1958 02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 825/2020 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 09/28.02.2020 г. на Кмета на О. А. По наведени доводи за неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена, като й бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Ответникът - Кметът на Асеновград в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административeн съд – Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно.
Предмет на проверка пред АС Пловдив по жалбата на К. е била заповед № 09/28.02.2020 г. на Кмета на О. А, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение като директор на дирекция „Управление на общинските активи и транспорт“ (УОАТ). Като фактически основания в заповедта е посочено, че длъжността е съкратена въз основа на решение № 73/29.01.2020 г. на Общински съвет - Асеновград и утвърдено на 20.20.2020 г. длъжностно разписание на общинската администрация.
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на предвидените административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел.
Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, а е направил изводите си върху част от същите, при едностранчив анализ, което е довело и до неговата материална незаконосъобразност и необоснованост.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че заповедта е постановена от компетентния орган – Кмета на О. А, който е и органа по назначението за нейната администрация, в която е изпълнявала служебните си задължения К., като същата е и постановена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Спазени са и предвидените административно производствени правила – заповедта е постановена след утвърждаване на структура и числеността на администрацията при О. А от компетентния по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) орган - Общински съвет Асеновград с решение 73 по протокол № 6 от проведено на 29.01.2020 г. заседание и утвърден със заповед № А-337/20.02.2020 г. Устройствен правилник на общинската администрация на О. А в сила от 01.03.2020 г.
По делото е представено и длъжностното разписание в сила от 01.03.2020 г., но при липсата на представено такова действало до тази дата от същото не може да бъде обоснован извод, за какъвто и да релевантен за спора по делото. Такъв може да бъде изведен единствено чрез съпоставка на действалото до момента на издаване на заповедта длъжностно разписание и на новоутвърденото, въз основа на което е издадена заповедта, както и чрез сравнение на длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбодателката и новоутвърдените такива за директорите на дирекции в същата административна структура по новото длъжностно разписание. По делото са представени поименните щатни разписания, в сила съответно от 01.01.20202 г. и от 01.03.2020 г., пълното служебно досие на жалбодателката, включително връчената й длъжностна характеристика за длъжността, която е заемала до прекратяване на служебното й правоотношение, както и длъжностните характеристики за всички длъжности( от директор на дирекция до куриер), връчени на служителите след 01.03.20202 г. в дирекция „Инвестиционна политика и устройство на територията“ (ИПУТ) и на отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки към дирекция АИО. По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, с която е установено, че няма съкращаване на броя на служителите в О. А, след приемане на новата структура; преките задължения, фигуриращи в длъжностната характеристика за длъжността заемана от К. – „Директор на дирекция УОАТ“ според вещото лице били разпределени между три различни отдела в две дирекции - - Директор на дирекция ИПУТ, началник отдел „Управление на общинската собственост“; началник отдел „Организация на движението и транспорт“, Директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и началник отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“; според вещото лице длъжността, заемана от К. до издаване на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение не съществува със същото наименование, но задълженията и изискванията за заемането й съществуват, доколкото съществува длъжност директор на дирекция ИПУТ, макар в новата дирекция да влизали още три отдела, докато в ръководената от нея били два.
От представените по делото копия от поименните щатни разписания в сила, съответно от 01.01.2020 г. и от 01.03.2020 г. се установява, че по първото длъжността, която е заемала жалбодателката е била директор на дирекция УОАТ, която е била част от Специализирана администрация, структурирана в два отдела – отдел „Управление на общинската собственост, нежилищни имоти, надзор, актуване и разпореждане“ и отдел „Организация на движението и транспорт и контрол“. В Специализирана администрация са били налични още две дирекции – „Строителство, благоустрояване, строителен контрол и екология“ и „Хуманитарни дейности“, като и в двете не е имало формирани отдели.
По поименното щатно разписание в сила от 01.03.2020 г. се установява, че Специализирана администрация в О. А е съставена от две дирекции – „Инвестиционна политика и устройство на територията“ в която са формирани общо 5 отдела – „Инвестиционна политика и строителство“, „Устройство на територията и кадастър“ ,“Общинска собственост”, “Екология и околна среда“ и „Организация на движението и транспорт“ и дирекция „Хуманитарни дейности“. При това следва извод, че в случая е направена реорганизация на администрацията в О. А, при която в Специализирана администрация броят на дирекциите е намален от три на две, като на практика дирекциите УОАТ“ и „Строителство, благоустрояване, строителен контрол и екология“ са обединени в една дирекция - ИПУТ. При това е намален броят за длъжността директор на дирекция, каквато е заемала К. от 3 на 2, макар длъжността „Директор на дирекция“ да продължава да съществува като нормативно определена позиция. При това съдът е следвало да изясни дали е налице и запазването й като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но това не е сторено.
От поименните щатни разписания се установява и факта, че към 01.01.2020 г. директор на дирекция УОАТ е била жалбодателката, като е имало назначен служител на длъжността директор на дирекция „Строителство, благоустрояване, строителен контрол и екология“, а длъжността за директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ е била вакантна.
От съдържанието на поименното щатно разписания в сила от 01.03.2020 г. се установява, че последната длъжност е продължила да е вакантна, като към посочената дата незаета е била и длъжността директор на новосъздадената дирекция „ИПУТ“. Обстоятелството, че дирекция „Хуманитарни дейности“ е заета към дата 01.05.2020 г., установено от вещото лице е ирелевантно към спора по делото.
От съдържанието на тези длъжностни характеристики за директор на дирекция УОАТ, връчена на К. и тази за директор на дирекция ИПУТ се установява, съвпадение на основната цел, като областта на дейност посочена в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от К. е запазена и е допълнена с цели като строителство, управление на територията и кадастър и екология и опазване на околната среда, което е логично предвид факта, че новосъздадената дирекция на практика обединява дейността на съществувалите преди изменението две дирекции – УОАТ и „Строителство, благоустрояване, строителен контрол и екология“. Буди недоумение поставената цел в длъжностната характеристика за директор на дирекция ИПУТ - управление на човешките ресурси предвид факта, че в Обща администрация, дирекция „Управление на финансите“ след 01.03.2020 г. е създаден отдел „Бюджет и човешки ресурси, но при преглед за преките задължения по длъжностната характеристика, връчена на К. се установява, че същата е имала предвидени такива и в тази област.
При съпоставка на преките задължения се установява, че макар и формулирани с различен словоред основните задължения по длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция УОАТ и тази за директор на новообразуваната дирекция ИПУТ съвпадат в по-голямата си част, като както бе посочено по-горе е имала и такива относно човешките ресурси, за разлика от липсата на такива в новоутвърдената въпреки, че за нея е предвидена такава цел. Добавените допълнителни конкретни задължения са свързани с разширяване дейността на дирекцията, но не променят съществено системата от задължения, предвидени по длъжностната характеристика, връчена на К..
При така установените факти следва извод, че в случая длъжността, заемана от К. е запазена като система от функции и задължения по утвърдени длъжностни характеристики. Действително е налице промяна в изискванията за образование, макар и по двете да е налице изискване за магистърска степен, но по длъжностната характеристика, връчена на жалбодателката е предвидено изисквани за професионална област на образование - икономика, социални дейности и право, а за длъжността директор на дирекция ИПУТ е предвидена област строителство, което обаче не кореспондира с предвидените в нея преки задължения, а освен това не попада в обхвата на обстоятелствата, водещи до извод за реалното съкращаване на определена длъжност.
Предвид така установената липса на наличие на една от двете кумулативно необходими предпоставки, а именно – премахване на длъжността, заемана от К. като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, макар и при намаляване на броя им и установения факт, че е длъжността директор на дирекция ИПУТ към момента на издаване на заповедта е била свободна, настоящият състав намира, че изводът в първоинстанционното решение за извършено реално съкращение е неправилен и необоснован.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което обжалваната от К. заповед бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото искането за присъждане на деловодни разноски от страна жалбодателката е основателно и администрацията при ответника следва да бъде осъдена да й заплати деловодни разноски в размер на 274, 60 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 71, 63лв., депозит за вещо лице в размер на 202, 97 лв.
Настоящият състав намира, че с оглед осъщественото й процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на предтавлявалия жалбодателката адвокат в размер на 500 лв. по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като администрацията при ответника следва да бъде осъдена да му заплати посочената сума.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1958 от 02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 825/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив и ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 09/28.02.2020 г. на Кмета на О. А като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА О. А да заплати на В. К., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 274, 60(двеста седемдесет и четири и 0, 60) лева.
ОСЪЖДА О. А да заплати на адвокат К. Г., с адрес на дейността гр. П., ул. „Антим І“ №49, ет. 3 500(петстотин) лева, представляващо възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е окончателно.