Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяМ. Д. по адм. дело № 10516/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Г. Т. Л. ООД срещу решение № 4883/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5303/2020 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлен предявения на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск на дружеството за сумата от 594,70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва вследствие невъзможността на дружеството да ползва сума в размер на 1854 лв. за периода от задържането на внесения депозит в размер на 1854 лв. от 07.05.2008 г. до 25.11.2010 г., настъпила вследствие отмяна на Решение № 679/11.11.2008 г. на Н. М. А. София, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. Касаторът е осъден да заплати на Агенция „Митници“ и 100 лв. разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за наличие на всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Моли решението да бъде отменено, а искът – уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Агенция „Митници“ в писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като правилно, следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Административният съд от фактическа страна е приел, че на 30.04.2008 г. ищецът е осъществил внос на стоки с ЕАД № 08BG005102Н0025387. След извършена физическа проверка, за част от стоките, със становище на отдел „Тарифна политика“ при М. А. С. били определени по-високи цени. Въз основа на него, бил определен депозит в размер на 1854 лв. За да освободи стоките от митнически контрол, на 07.05.2008 г., ищец внесъл определения му депозит. След това стоката била освободена. Тъй като дружеството не било съгласно с така определения допълнителен размер на вземанията, с молба от 29.07.2008 г. поискало връщане на депозита. С Решение № 679/11.11.2008 г., началникът на М. А. С. определил нова по-висока митническа стойност на проверените стоки, като изрично посочил, че по този внос е събран паричен депозит в размер на 1854 лв., който след влизане в сила на постановения акт следва да бъде усвоен за погасяване на възникналото задължение. По жалба на ищеца, с решение № 99/08.12.2009 г. по адм. дело № 1920/2009 г. на Административен съд – София град, посоченото по-горе решение е отменено изцяло, като незаконосъобразно. Същото е потвърдено с решение № 10490/24.08.2010 г. по адм. дело № 11246/2010 на Върховния административен съд. След влизане в сила на решението събраният депозит е възстановен на 25.11.2010 г.

С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи под формата на законна лихва, вследствие отмяната на решението на Началника на М. А. С. и невъзстановяването на внесения депозит от датата на влизане в сила на решението за отмяна в по - късен момент, като неоснователен.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, е заключил, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като по делото не се доказва наличието на всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно не е налице причинно следствена връзка от безспорно претърпените вреди, тъй като същите не са оспорени от ответника, както и че по делото не се доказва същите да са с оглед наличието на отменен по съответния ред акт - решение за определяне на митническата стойност на Началника на М. А. С.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество - ищец, което обуславя основателността на претенцията за обезщетение. Първоначално сумата от 1854 лв. е била внесена за освобождаване на стоките от митнически контрол, във връзка с чл. 162 ППЗМ, а впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането й е било променено, въз основа на отмененото Решение № 679/11.11.2008 г. Именно поради това, а и предвид обстоятелството, че се търсят вреди от отмененото Решение № 679/11.11.2008 г., исковият период е следвало да бъде прецизиран на 11.11.2008 г. – 25.11.2010 г. и размерът на обезщетението е следвало да бъде определен за този период. При така заявеното основание на иска, няма причина за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта, от който се претендира да са понесени вредите. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички причинени вреди. За посочения по-горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 447,28 лв.

Неправилно съдът е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредите. За да освободи стоките си от митницата, ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение, той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадения акт – отменен впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразен, е единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението. Налага се изводът, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на ответника, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

Предвид на изложеното обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата до 447,28 лв,, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва вследствие невъзможността на дружеството да ползва сума в размер на 1854 лв. за периода от 11.11.2008 г. – 25.11.2010 г., следва да бъде отменено, а в останалата отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход и направеното искане, съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която „Г. Т. Л. ООД е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 100 лв. и вместо него следва да се присъдят претендираните разноски, съразмерно уважената част на иска, в размер на 525,63 лв., както и да се присъдят направените от касатора разноски в размер на 45,00 лв. за заплатени държавни такси.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4883/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5303/2020 г. на Административен съд – София град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Г. Т. Л. ООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размера на 447,28 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва вследствие невъзможността на дружеството да ползва сума в размер на 1854 лв. за периода от 11.11.2008 г. – 25.11.2010 г., настъпила вследствие отмяна на Решение № 679/11.11.2008 г. на Н. М. А. София, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено „Г. Т. Л. ООД, да заплати на Агенция „Митници“ в размер на 100 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати „Г. Т. Л. ООД, ЕИК[ЕИК], обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 447,28 (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва вследствие невъзможността на дружеството да ползва сума в размер на 1854 лв. за периода от 11.11.2008 г. – 25.11.2010 г., настъпила вследствие отмяна на Решение № 679/11.11.2008 г. на Н. М. А. София, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. М. гр. София, да заплати на „Г. Т. Л. ООД, ЕИК[ЕИК], общо сумата от 570,63 (петстотин и седемдесет лева и шейсет и три стотинки) лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство и в касационното производство разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4883/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5303/2020 г. на Административен съд – София град, в останалата неотменена част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова