Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Р., гражданин на Иран, подадена чрез процесуалния му представител адв.В. И. срещу решение № 5094/05.10.2020г., постановено по административно дело №12846/2019г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. против решение № 6392/09.10.2019г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че липсват данни за конкретна заплаха и преследване; както и данни, че жалбоподателят изповядва [религия] и поради това при завръщането си в Иран може да бъде преследван. Сочи, че при постановяване на решението си АССГ не е съобразил обстоятелството, че спрямо Р. има издадено съдебно решение от 15.10.2017г., с което той е осъден на доживотен затвор за разпространяване и пропагандиране на [религия]. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, моли за отхвърляне на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на председателя на ДАБ № 6392/09.10.2019г., с което на А. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по подадена молба за предоставяне на международна закрила, която се явява последваща по смисъла на т. 6, §1 от ДР на ЗУБ.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд установява следната фактическа обстановка: А. Р. е гражданин на Иран, [етническа принадлежност] по етническа принадлежност. Той пристига в България - в град Варна, през месец септември 2016 година с редовна туристическа виза. Решава да замине за Германия, но при опит да напусне България е задържан от граничните власти и на 13.10.2016г. е регистриран в ДАБ по подадената от него молба за международна закрила вх.№ ВР 3990/13.10.2016г. Р. е поканен за провеждане на интервю, но на определената дата- 20.10.2016г., не се явява. С решение на заместник-председателя на ДАБ производството е спряно, а след изтичане на тримесечния срок по чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ е прекратено.

Впоследствие А. Р. е установен на територията на Ф. Р. Г и след отправено искане от тяхна страна, с решение от 13.07.2017г. той е приет на територията на България. С решение от 27.07.2017г. производството по предоставяне на международна закрила на А. Р. е възобновено.

При проведеното на 08.08.2017г. интервю чужденецът мотивира молбата си за международна закрила с причини от религиозен характер. Сочи, че посещава домашна църква от дванадесет години, а с основите на [религия] го запознава негов чичо - протестантски свещеник в църква в Турция. Заявява, че негов братовчед работи за басиджите и при едно от посещенията в дома му вижда [книга], притежавана от Р.. Страхът от преследване кара жалбоподателя да напусне дома си и да се укрие при свой приятел. Не след дълго напуска Иран с туристическа виза и пристига в България. При интервюто Р. заявява, че вече е [вероизповедание] и очаква скоро да бъде покръстен.

С решение № 16987/10.11.2017г. председателят на ДАБ отхвърля молбата на А. Р. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е оспорено от Р. пред съда и в рамките на проведеното съдебно производство жалбоподателят представя известие от второ отделение на наказателен съд, град Ращ (предишен Втори провинциален наказателен съд), с което е задължен да се яви на 18.12.2016г. в апелативен съд на провинция Гилан във връзка с повдигнато обвинение в изповядване и пропаганда на [религия]. С решения по адм. дело № 13106/2017 на Административен съд-София-град и адм. дело № 3221/2018г. на Върховния административен съд жалбата на Р. срещу решението за отказ, постановено от председателя на ДАБ, е отхвърлена.

А. Р. предявява последваща молба за предоставяне на международна закрила, регистрирана под № УП 5159/15.01.2019г. В нея молителят сочи, че в Иран животът и сигурността му са изложени на реален риск от отнемане поради промяната на вярата му от [вероизповедание] към [вероизповедание]. Сочи, че в Иран той вече е бил съдебно преследван за ориентация и пропагандиране на [религия]. Прилага като ново писмено доказателство сертификат за кръщение, издаден от църква Насом, Сеул.

С решение № ВР-3/17.01.2019г. интервюиращия орган приема молбата за недопустима. Решението е отменено с решение № 2777/23.04.2019г., постановено по административно дело № 1728/2019г. по описа на АССГ.

На 22.05.2019г. е проведено ново интервю, при което жалбоподателят заявява, че през 2017 година е покръстен от чичо си Х. Л, който живее в Истанбул и е свещеник в истанбулския клон на църква Насом със седалище в Ю.К.К е извършено в хотел в град София и на него са присъствали само жалбоподателя и чичо му. Оттогава посещава църквата на И. К..

По отношение на представената в предходното производство призовка за явяване пред съд Р. заявява, че известно време след призовката е издадено и задочно решение на съда от 15.10.2017г., което представя на интервюиращия. Сочи, че не е разпространявал [религия] религия в Иран, не е участвал в дейностите, посочени в решението. То му е изпратено по интернет от родителите му, но той не знае как те са се сдобили с него. Сочи, че след като родителите му са получили решението през 2017 година, властите не са предприемали някакви действия спрямо тях, не са го търсили в дома му.

Изискана е справка относно реквизитите на съдебно решение, постановено от ирански съд, но такава информация не е била открита в общодостъпните източници (справка вх.№ МД-414/12.07.2019г.).

С решение № 6392/09.10.2019г. председателят на ДАБ отказва на А. Р. предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

В развилото се пред Административен съд - София-град съдебно производство са събрани гласни доказателства относно изтъкнатите от жалбоподателя нови обстоятелства, а именно приемането на [религия] религия, изискан е актуален доклад за обществено-политическата обстановка в Иран. В показанията си разпитаният като свидетел пастор И. К. излага фактите относно запознанството и срещите си с жалбоподателя в църквата, както и обстоятелствата, свързани с кръщението на чужденеца.

Съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира за съответни на материалния закон и изводите на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват категорични доказателства, че са налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, както и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените от жалбоподателя отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК не са налице.

При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са всички поискани от жалбоподателя писмени и гласни доказателства относно установяване на факта на неговото покръстване. Противно на изложеното в касационната жалба, чл. 9, ал. 3 от АПК не задължава съда да указва на страните, че доказателствата по делото са противоречиви и да им дава възможност да отстранят възникналите противоречия. Задължение на съда е да обсъди всички събрани доказателства и ако не кредитира някои от тях, да изложи мотиви за това в решението си. Това в настоящия случай е сторено. В мотивите съдът подробно обсъжда изнесената от жалбоподателя лична история и събраните доказателства като посочва кои от тях кредитира и по какви причини.

Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Правилно първоинстанционният съд приема, че бежанската история на чужденеца е силно противоречива и не съответства на събраните доказателства. Поради това е неприложима и разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, съобразно която неподкрепените с доказателства твърдения на молителя се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства.

При регистрирането на последващата молба за закрила жалбоподателят отново посочва, че е [вероизповедание] по религия (регистрационен лист от 15.05.2019г., преведен на чужденеца на фарси и подписан от него). При проведеното интервю отново заявява, че до напускането на Иран не е разпространявал [религия] религия и не е преследван за това от властите. Събраните в съдебното производство гласни доказателства относно начина и мястото на извършване на водното кръщение на Р. противоречат на изложените от него - според чужденеца кръщението се е състояло в хотел и при него са присъствали само той и чичо му, а според показанията на пастор К. кръщението е било извършено в църквата, в която той води богослуженията, но от чичото на Р., който в този случай водил службата и му бил и кръстник. В касационната си жалба Р. излага трета версия - че всъщност първото водно кръщение е било извършено от чичо му и на него не присъствал друг човек, а второто - в църква „Мисията“ от пастор И. К. в присъствието на другите членове на църквата, което пък противоречи на основните принципи на [религия] и светото кръщение като тайнство.

По отношение на представените от жалбоподателя призовка и съдебно решение правилно първоинстанционният съд преценява, че те не установяват по несъмнен начин, че иранските власти са предприели действия на преследване спрямо Р. във връзка с изповядваната от него религия. Призовката е представена и обсъдена в предходното производство по предоставяне на закрила. Датата на съдебното решение сочи, че то също следва да е било налично преди приключване на предходното производство, но чужденецът не се е позовал на този факт. В допълнение следва да се отбележи, че документите не са представени в оригинал. Няма данни, че съдебното решение (предварително подготвен екземпляр, отдел 2 на наказателен съд 1 на обл.Ращ), е влязло в сила или са предприети действия по изпълнението му. Освен това посочените в него факти не подкрепят изнесената от чужденеца история; не се сочи и конкретен наказателен закон, по който Р. е осъден на доживотен затвор.

Ето защо правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представените от жалбоподателя копия от документи (сертификат за кръщение, призовка и съдебно решение), както и показанията на свидетеля К. във връзка с установяването на фактите относно покръстването на жалбоподателя и наличие на наказателно преследване спрямо него.

Направените от първоинстанционния съд правни изводи във връзка с липсата на фактическите основания, наличието на които обуславя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответстват изцяло на материалния закон и се споделят и от касационната инстанция и не следва да се преповтарят.

Решението на съда не е постановено в противоречие с чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗУБ, тъй като липсват убедителни доказателства, че спрямо Р. е било възбудено наказателно преследване или той е бил осъден на наказание което е непропорционално или дискриминационно.

Липсва и нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, доколкото по делото липсват данни, че чужденецът е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост и тази промяна се явява логично продължение на убежденията, които чужденецът е изразявал и следвал в страната си по произход. Действително според представената справка за И. Р. И, [религия], които са обърнати в тази религия от [религия], се считат за вероотстъпници и това е престъпно деяние. Същевременно обаче в справката се сочи, че човек, който се е обърнал към [религия] в чужбина и се е завърнал в Иран би бил изложен на риск, само ако се занимава активно с [вероизповедание] или [вероизповедание] дейност. Лица, които се завръщат в Иран след като са сменили религията си в чужбина и не се стремят към активна религиозна дейност, а считат религията за личен въпрос, могат да практикуват [религия] дискретно.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороците, описани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5094/05.10.2020г., постановено по административно дело №12846/2019г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.