Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 6475 от 18.11.2020 г., постановено по адм. д. № 7530/19г. Административен съд – София град, първо отделение, 21- ви състав, е отхвърлил жалбата на С. П., [ЕГН], с която се иска прогласяване за нищожен на ревизионен акт № Р – 22221318001775 – 091 – 001/08.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д“ОДОП“-София разноски по делото в размер на 1 650, 43лв.
Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от С. П., [ЕГН],от гр. С., [адрес], чрез пълномощника й адв. Н. И.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи оспорения ревизионен акт за нищожен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез своя процесуален представител юрисконсул М. В. взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд – София е отхвърлил жалбата на С. П., [ЕГН], с която се иска прогласяване за нищожен на ревизионен акт № Р – 22221318001775 – 091 – 001/08.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 770 от 07.05.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл. 19 ДОПК и са определени задължения в общ размер на 37 347, 55лв., в това число такива за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, лихви за забава, задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, свързана с издаването на определени документи, които са подписани с електронен подпис. П. е, че тъй като с жалбата се иска единствено прогласяване на акта за нищожен поради допуснати нарушения при подписването му с квалифициран електронен подпис от съответни лица от системата на НАП, то няма да бъдат излагани доводи за материалната законосъобразност на акта. Съдът е посочил, че по искане на жалбоподателката по делото е назначена специализирана съдебно-техническа експертиза. След това решаващият съд е пристъпил към обсъждане на доводите на жалбоподателката за нищожност на оспорения ревизионен акт. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на първоинстанционния съд могат да бъдат сведени до следното: 1. На л. 325 от делото са изложени вижданият в теорията и съдебната практика в кои хипотези един административен акт се явява нищожен. 2. Посочено е, че възраженията на жалбоподателката са свързани с това, че ревизионният акт, съответно ревизионния доклад, както и заповедите за възлагане на ревизията, не са подписани с валиден електронен подпис, 3. Административният съд на отделен ред /л. 326 от първоинстанционното дело/ е изложил мотиви защо приема, че всички заповеди, както и ревизионния доклад и акт са подписани с квалифициран електронен подпис. Н. е нарочно позоваване на приложено по делото писмо на доставчика за удостоверителни услуги „Борика“ АД по отношение на лицата М. Х., В. С. и К. А.. 4. Направено е тълкуване на относими правни разпоредби от ЗЕДЕУУ и Регламент /ЕС/ № 910/2014г. та Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. 5. Направен е извод, че събраните по делото доказателства са достатъчни да удостоверят, че към датата на издаване на ЗВР, РД и РЯА издателите им са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис и ревизионния акт е надлежно подписан. 6. Извършено е и позоваване на съответна практика на ВАС.
На основание гореизложеното е направен краен извод, че оспореният ревизионен акт е издадено от компетентен орган, подписан е квалифициран електронен подпис, при спазване на административно-производствените правила, поради което същият не е нищожен и поражда правни последици, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на С. П. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в резултат на което неправилно е приел, че оспореният митнически акт е правна валиден.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По делото няма спор за факти. Установено е, че както заповедите за възлагане на ревизия, така и издадените ревизионен доклад и ревизионен акт са подписани от органи на НАП с електронен подпис. С. между страните е правен и се свежда до това дали така положените електронни подписи са правно валидни и пораждат съответните правни последици. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор на спорния въпрос. Н. съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за правилен и обоснован на фактите по делото и при правилно прилагане на закона.
В мотивите на първоинстанционното решение посочено, че по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Според експерта /л. 266 – л. 289 от първоинстанционното дело/, по отношение на електронните подписи ситуацията е следната : 1. Органите по приходите, подписали заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са притежавали съответен електронен подпис към момента на подписване на файловете на дати 26.03.2018г,. 09, 07.2018г., 05.09.2018г. и 08.10.2018г.; 2. Според т. 2 от експертизата, при полагане на подписите не са спазени редица технически изисквания за валидно електронно подписване на процесните документи, поради което същите следва да се считат за неподписани. Заключението в тази насока е обосновано със следното: не е извършено квалифицирано валидиране от издателя на електронните подписи към датата на подписване на всеки от процесните документи; не е използван сървър за точно време, а посоченото време е взето от локалния компютър, датата на подписване се удостоверява от доставчика на удостоверителната услуга, само когато се използва независим Time stamp server; при извършено изследване на процесните електронни документи в информационните системи на „B - Trust“ системата генерира съобщение – „прикаченият документ не е подписан“.
Въпросното заключение действително не е коментирано от първоинстанционния съд, което съставлява само по себе си нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснатото нарушение не може да бъде определено като съществено, доколкото административният съд е изложил косвено мотиви защо не е приема заключението на експерта. В тази насока той се е позовал на представено по делото писмо изх. № 655/02.10.2020г. на „Борика“ – АД в качеството му на дружество, извършващо електронни удостоверителни услуги. Според същото: 1.Лицата подписали оспорените ЗВР, РД и РА – М. Х., В. С. и К. А. притежават квалифицирани електронни подписи към момента на подписване на въпросните документи; 2. „Борика“ АД стартира издаването на квалифицирани електронни подписи в съответствие с изискванията на Регламент 910/2014г. на 01.10.2017г. – след вписване на дружеството в регистъра на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги по Регламент 910, воден от Комисията за регулиране на съобщенията 3. Всички квалифицирани електронни подписи, издадени преди тази дата, са издадени в съответствие с разпоредбите на закона /ЗЕДЕУУ/, действащи към момента на издаване на удостоверенията, а всички след датата 01.10.2017г. са издадени в съответствие с разпоредбите на Регламент 910; 4. Квалифицираните удостоверения, издадени преди началото на прилагане на Регламент 910 не се обезсилват и не губят качеството на квалифицирани до изтичане на срока им за валидност; 5. Софтуерният продукт на ДУУ „Борика“ АД за валидиране на електронно подписани документи разпознава електронните подписи, издадени преди 30.09.2017г. като невалидни, тъй като профилът им е различен от профила на новите квалифицирани електронни подписи, но тези подписи са квалифицирани и не са невалидни. 6. Подписаните с прикачен електронен подпис документи не могат да бъдат променяни, без това да се отрази на итегритета на документа. 7. Дружеството не е длъжно както по силата на ЗЕДЕУУ, така и по Регламент 910 да извършва квалифицирано валидиране на подписите.
Въпросното писмо не е оспорено от жалбоподателката, а то по същество, доколкото е издадено от дружеството, извършващо удостоверителни услуги, оборва изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Следва да бъде взето под внимание и обстоятелството, че вещото лице в заключението си по същество дава отговор не на чисто технически въпроси, а на правни такива, отговор на които е компетентен да даде само съдът.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията до изменението с ДВ, бр. 85 от 2017 г., електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. КЕП съгласно ал. 3 и ал. 4 е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП е необходимо да е спазено изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1, според което той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Изложеното сочи, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.
Същевременно, член 1, б "в" от пряко приложимия Регламент № 910/2014 г. на ЕП и Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО предвижда, че с него се установява правна рамка за електронните подписи. Според чл. 3, т. 12 от Регламента, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Точка 15 от същата норма сочи, че "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I.
В случая от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги „Б. Б“ АД /вписан в регистъра на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис,/ се установява, че лицата издали ЗВР, РД и РА са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис, съдържащи реквизитите по Приложение № 1 от Регламента, включително, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение и идентификационен код. Следва да бъде посочено и обстоятелство, отбелязано в решението на директора на Д“ОДОП“ – София, че при разпечатване на хартиен носител се появяват цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на квалифициран електронен подпис, които не биха се появили при липса на такъв.
При така изложените факти обстоятелства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за правна валидност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност на същия. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в състава на която като юридическо лица влиза Д „ОДОП“-София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 650, 43лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 6475 от 18.11.2020г. на Административен съд – София град, първо отделение, 21-ви състав, постановено по адм. д. № 7530/19г.
ОСЪЖДА С. П., [ЕГН],от гр. С., [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 650, 43 /хиляда шестстотин и петдесет лева и четиридесет и три стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.