Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1043 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 396/2020 г. на Административен съд - Пловдив /АдмС-Пловдив/, с което същата е осъдена да заплати сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху него в съдебното производство по обжалване незаконосъобразно НП №404124- F425489/04.02.2019г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности" - Пловдив, в ЦУ на НАП, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски за съдебното производството по ЗОДОВ, в размера на 310 /триста и десет/ лева. В касационната жалба се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът смята, че съдът не е изследвал всеобхватно въпроса дали са налице кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.Ата защита не била задължителна. Освен това, твърди, че липсват доказателства за настъпила вреда, независимо от представения частен документ – договор за правна помощ, който би следвало да служи за разписка. Твърди, че липсват в подадените от ищеца годишни справки по чл. 73 от ЗДДФЛ данни за това плащане. Оспорва изводите на съда, че е извършено плащане между едноличния търговец и адвоката. Въпросните договори, които са приложени не са в пряка връзка с издаденото наказателно постановление (НП) и неговото обжалване. Възразява и срещу начислените лихви от датата на депозиране на исковата молба. Иска отмяна на съдебното решение. Направени са и възражения за прекомерност на адвокатските разноски пред настоящата инстанция, поради липсата на правна и фактическа сложност.
В съдебно заседание, касаторът не се представлява, постъпила е молба, с която не възразява ход на делото да...