Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

С частна жалба

вх. Nо 15 795/04.06.2013 година

търговско дружество [фирма] С. чрез адв.Н. С.- АК П. обжалва и иска да се отмени

Определение Nо1446 от 13.05.2013 година постановено по в. гр. д.Nо 1491/2011 година на ОС - Пловдив

.

С посоченото определение, по реда и на основание чл. 192 ал. 4 ГПК отм. [фирма] –клон П. е осъдено да заплати на К. Г. Г. сумата 4000 лв., разноски по делото - адвокатско възнаграждение за адвокат за разглеждане на делото пред ОС-Пловдив.

Поддържа се, че постановеното определение, е незаконосъобразно, тъй като претендираните разноски по гр. д.Nо 1491/2011 год. са изцяло присъдени. По отношение на направените разноски по предходно делото пред ОС-Пловдив –гр. д. Nо 2468/2009 година разпоредбата на чл. 192 ал. 4 ГПК отм. е неприложима, приложимия закон е чл. 193 ал. 1 ГПК отм., чиито срок от гл. т. да се заяви съответното искане, е пропуснат.Относно присъдената сума от 2000 лв.- разноски пред ВКС, за които разноски няма списък поради което и на основание чл. 80 ал. 2 ГПК искането не може да бъде уважено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения с оглед цената на иска, правната и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната по частната жалба страна.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Частната жалба е процесуално допустима, предвид указанията на ВКС по определение 432/04.04.2013 г. по гр. д. Nо 1411/2012 год. на ВКС-III г. о., че срокът за производството по чл. 192 ал. 4 ГПК отм. тече от влизане на въззивното решение в сила – т. е. от 04.04.2013 година, а новата молба за изменение и допълване решението на въззивния съд в частта за разноските е подадена на 18.04.2013 година.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Данните по делото сочат, че в хода на производството, образувано през 2007 година – първоинстанционно по гр. д. Nо 4243/2997 год, на РС-Пловдив,, два пъти въззивно - съответно по гр. д. Nо 2468/2009 год. на ОС-Пловдив и гр. д. Nо 1491/2011 год. на ОС-Пловдив и два пъти касационно - съответно по гр. д. Nо 890/2010 год. и гр. д. Nо 1411/2012 година, от страна на ответника по иска К. Г. Г. са приложени документи - Договори за правна защита и съдействие от адв.С. Я. АК-П. за заплатени адвокатски възнаграждения за осъществената процесуална защита, както следва - по гр. д. Nо 4243/2007 год. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 04387 / л. 103 /, по гр. д. 2468/2009 год. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 015436 / л. 93/, и по гр. д. Nо 890/2010 год. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 07718 / л. 24/.

С Решение Nо 1188/11.05.2009 година постановено

по гр. д. Nо 42343/2007 год.

РС-Пловдив, отхвърляйки предявените от [фирма]-клон П. искове е присъдил в полза на К. Г. Г.

сумата 2000 лв.

, разноски по делото.Това решение на първата инстанция е потвърдено с Решение Nо 1148/ 02.07.2012 година постановено

по гр. д. Nо 1419/2011 год. на ОС-Пловдив

, като в полза на К. Г. Г. са присъдени разноски за разглеждане на делото пред

въззивната инстанция в размер на 2000 лв.

С Определение Nо 432/ 04.04.2013 година, постановено по гр. д. Nо 1411/2012 год. ВКС-III г. о. недопускайки касационно обжалване на посоченото въззивно решение и отказвайки да се произнесе по искане за изменение на решението на въззивния съд, в частта по разноските, поискано от процесуалния представител на К. Г. Г., е постановен съдебен акт, по силата на който

посочените решения на първата и въззивна инстанция са влезли в сила.

Единствената сума, която към този момент не е присъдена е тази по гр. д. Nо 890/2010 год. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 07718 / л. 24/, Съгласно разпоредбата на действащия чл. 294 ал. 4 ГПК, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция следва да се присъдят и разноските направени пред ВКС по производството, в рамките на което е постановено отменителното решение на касационни съд.

Правилно с обжалваното Определение Nо 1446/ 13.05.2013 год. постановено по в. гр. д. Nо 1491/2011 годна на ОС-Пловдив е прието, че реда по който следва се допълни решението на съда в частта за разноските с неприсъдените суми е този по чл. 192 ал. 4 ГПК отм. след като самото въззивно производство е проведено в рамките на правилата по чл. 219з ГПК отм. във вр. с чл. 196 и сл. ГПК отм.. Неправилно и необосновано, поради липсата на задълбочено изследване на документите по делото и точното им посочване, е извода за размера на дължимата сума. Констатацията под формата на извод, че е направен пропуск да се произнесе по разноските по повод на въззвиното и касационно обжалване, е правилен само досежно частта, че не са присъдени разноските гр. д. Nо 890/2010 год. на ВКС-III г. о. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 07718 / л. 24/, по вече изложените по-горе съображения. За разглеждане на делото два пъти пред въззивния съд, са представени документи само за един платен адвокатски хонорар от 2000 лв., този по гр. д. 2468/2009 год. за сумата 2000 лв. по Договор Nо 015436 / л. 93/,.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, в частта с която е присъдена сума над 2000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА

частично

Определение Nо1446 от 13.05.2013 година постановено по в. гр. д.Nо 1491/2011 година на ОС - Пловдив

, с което по реда и на основание чл. 192 ал. 4 ГПК отм. търговско дружество [фирма] –клон П. е осъдено да заплати на К. Г. Г.

сумата 4000 лв./ четири хиляди/

, разноски по делото - адвокатско възнаграждение за адвокат за разглеждане на делото пред ОС-Пловдив,

за разликата над 2000 лв.

/ две хиляди лева

/, до присъдения пълен размер и

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

искането на процесуалния представител на К. Г. Г.- адв.С. Я.- АК П. в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: