О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4915

гр. София, 30.10.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1512 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ против решение № 659/08.12.2023 г., постановено по гр. д.№ 371/2023 г. от състав на ОС - В. Т.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима в обжалваната част – частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното решение, съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.200 КТ до размер на присъдените суми.

Съдът е приел, че множеството травматични увреждания, високата степен на страдание и продължителния възстановителен период, установени от приетата по делото експертиза, водят до извод, че репарацията на неимуществените вреди може справедливо по смисъла на чл. 212 от Кодекса на труда във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите да се осъществи със сума от 50 000 лв. Тъй като ищецът е допринесъл за увредата в равна степен с останалите фактори – закъснение на влака, движение на композицията по път, по който не би следвало да минава – обезщетението следва да бъде намалено наполовина. Така искът за обезщетение за неимуществени вреди е счетен за основателен за сумата от 25 000 лв.

Прието е, че обстоятелството, че ищецът се е движел не на банкета, а в покритата с чакъл площ до железопътната линия не е единствената причина, довела до инцидента. При положение, че влакът обичайно е преминавал по друга, а не по процесната линия, нормално и логично е ищецът да очаква, че влаковата композиция няма да се появи именно по ремонтирания път. Предупреждението, че предстои преминаване на влак с нищо не е помогнало на ищеца, защото влакът се е движел с повече от десет минути закъснение – време, достатъчно да измине разстоянието от работната група до табелите и обратно. Според изричните показания на свидетеля А. това разстояние е около 300 метра. В двете посоки е шестстотин метра и с нормален ход спокойно може да бъде изминато в рамките на установено закъснение на влака – между десет и двадесет минути.

Прието е, че в разрез с текста на чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда е виждането на ответника, че получените суми по групова застраховка на служителите и плащанията на НОИ следва да бъдат приспаднати от дължимото обезщетение. Предмет на исковите претенции са обезщетение за търпените страдания и за разходи по лечение. Никоя от тези вреди не се покрива от плащанията по общественото осигуряване и по сочената от ответника застраховка – и двете репарират вреди от временна нетрудоспособност и компенсират ищеца за вреди, които не са предмет на делото – пропуск да реализира трудово възнаграждение в стойностите, в които би му се дължало, полагайки труд, ако злополуката не бе настъпила.

В изложението се сочат правни въпроси по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и относно приложимостта на разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ.

Съдът е отрекъл възможността да се приспадне от обезщетението получената сума по застраховката „Трудова злополука“, като в тази връзка се сочи противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

В посочените решения на ІV гр. отд. на ВКС - № 211/29.03.2010 г. по гр. д.№ 719/2009 г. и № 227/25.10.2016 г. по гр. д.№ 1405/2016 г е прието, че съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а дължимото обезщетение според определението на ал. 3 на същия член е разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, като е посочено, че когато разпорежда, че по посочения начин се намалява „дължимото обезщетение”, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди.

Налице е противоречие по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ във връзка с възможността да се приспадне от обезщетението за вреди получената сума по застраховката „Трудова злополука“, поради което касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 593,68 лева по сметката на ВКС, за разглеждане по същество на касационната жалба.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 659/08.12.2023 г., постановено по гр. д.№ 371/2023 г. от състав на ОС - В. Т.

УКАЗВА на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ да внесе държавна такса в размер на 593,68 лева по сметката на ВКС, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.