Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Н. С., подадена чрез пълномощник – адвокат Е. П., против Решение № 248/13.04.2020 г., постановено по административно дело № 1487/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2442/26.11.2019 г. на Кмета на О. П, нареждаща премахването на незаконен строеж „Дървен навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.456 по КККР на гр. П., съставляващ УПИ XIV – 8670 в кв. 44 по плана на гр. П..

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на § 16, ал. 3 ДР ЗУТ, като се твърди, че строежът попада под хипотезата на § 127, ал. 1 П. З. З. и се явява търпим по смисъла на последния.

Ответната страна – Кмет на О. П, чрез адвокат А. В. оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Н. С. е наредено да премахне навес, квалифициран като незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без конструктивно становище и разрешение за строеж.

Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и посредством...