Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Я. В. от гр. С., чрез адв. Е. Я., против Решение № 1291/24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 709/2019 г, по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, иск за обезщетение на неимуществени вреди, в общ размер на 500 00.00 лева, причинени му през периода 30.06.2013 г., до 20.09.2013 г., в резултат на незаконосъобразен отказ на началника на Затвора - [адрес] да постанови освобождаването му. С обжалваното решение касационният жалбоподател е осъден за заплати и съдебни разноски в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил предявеният от Я. В. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, иск за обезщетение за неимуществени вреди, в общ размер на 500 00.00 лева, причинени му през периода 30.06.2013 г., до 20.09.2013 г., в резултат на незаконосъобразен отказ на началника на Затвора - [адрес] да постанови освобождаването му. За да постанови този резултат с ъдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Установено е, че до 19.09.2013 г. В. е пребивавал в Затвора - [адрес], на основание влезли в законна сила присъди, след определяне на едно общо наказание по тях. Решението е правилно.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/общинския орган или на длъжностното лице. Правилно съдът е приел, че не се доказва наличието на кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че касаторът е пребивавал в З. [] до 19.09.2013г. на основание влезли в сила присъди и изпълнено Определение № 154203.06.2011г. на СГС по НЧД № 1128/2011г., с което му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години и 6 месеца, като са приспаднати периодите на задържане. Освободен е на 20.09.2013 г.

Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие за ответника по касация, с оглед задължението по чл. 186 от ППЗИНЗС.

Правилни са изводите, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните от касатора неимуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1291/24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 709/2019 г, по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Я. В. от гр. С., с [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 /триста/ лева. Решението е окончателно.