Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от председателя И. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 7039/18.11.2019 г. по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666 по описа за 2020 г. Молителят обосновава отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Към основанията от първата категория отнася установеният в производството по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град факт на наличие на правоотношения на „Електроразпределение Север“ АД с осем юрисконсулти, както и даденото в т. 56 решението на Съда по дело С-279/09 разяснение за обвързаността на националните юрисдикции да намерят справедлив баланс като осигурят достъп до съд на молители, които се позовават на правото на Съюза, без да го поставят в по-благоприятно положение в сравнение с другите молители и на разясненията, дадени от Съда на публичната служба по дело F-55/08. Като основание от втората категория твърди противоречие между атакувания съдебен акт и идентичното по предмет и страни решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. Навежда и допълнителни доводи за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение. Иска отмяна на атакуваните решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 4 АПК.
Насрещната страна по искането за отмяна – „Електроразпределение Север“ АД изразява становище за частична недопустимост и за частична неоснователност на искането за отмяна. Иска присъждане на деловодни разноски.
Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 7039/18.11.2019 г. по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666 по описа за 2020 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от „Електроразпределение Север” АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 452/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД № 10193/2016 г. по описа на Административен съд В. Т, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
С решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666/2020 г. е отменено решение № 7039 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 461 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 452/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.06.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 461 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 10193/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.06.2016 г. до окончателното й плащане и са отхвърлени исковете на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. в съответните части. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и по частна жалба на „Електроразпределение Север” АД / срещу определение по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд, но в тази част касационното решение не е предмет на искането за отмяна/.
С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Р..
Молбата е частично недопустима, а в допустимата част е неоснователна.
Молителят е без надлежна процесуална легитимация относно търсената защита срещу частта от касационното решение, с която се отменя частично първоинстанционното и се отхвърлят исковете в съответната част. В тази част съдебният акт не е неблагоприятен за него и съответно липсва правен интерес от защитата чрез извънредния способ /вж. чл. 238, ал. 1 АПК/. Тази част от решението на ВАС дава защита на ответника КЕВР, тъй като се отхвърля иска на „Електроразпределение Север” АД с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ до пълния размер на претендираното обезщетение. Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Защита в касационното производство са получили и Комисията и търговецът - ефектът от упражнения инстанционен контрол е уважаването в частично на предявения от „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В съответствие с правилото на чл. 238, ал. 1 АПК правото на искане за отмяна на КЕВР съществува за първоинстанционното решение и срещу касационното решение в частта му за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК:
Обстоятелствата за броят на полагащите зависим труд на длъжността юрисконсулт лица в „Електроразпределение Север“ АД и за постановени от Съда и от Съда на публичната служба съдебни актове с определено съдържание не са новооткрити. Както сам молителят заявява броят на юрисконсултите е бил установен в производството по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наличието или отсъствието на прави последици от този факт се обсъжда от редовните съдебни инстанции при решаването на спора за правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. С оглед времето на постановяване на цитираните актове на Съда и на Съда на публичната служба изцяло по причини у молителя е пропускът да се запознае със съдържанието им и да черпи аргументи от тях при решаването на споровете за правото на обезщетение.
По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК:
Не е осъществено отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение.
Между визирания от молителя съдебен акт и този, чиято отмяна се иска, липсва предметно тъждество. С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г., при упражняване на правомощието по чл. 222, ал. 1 АПК, след отмяната на решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г., съдът е разрешил в полза на КЕВР повдигнатият от „Електроразпределение Север“ АД спор за правото на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Р..
С решението, чиято отмяна се иска, са уважени исковете на „Електроразпределение Север“ АД срещу КЕВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред пред Районен съд Свищов и пред Административен съд В. Т, ведно със законните лихви върху сумите на обезщетението…
Отликата в споровете, решени с двата съдебни акта, се изразява както в различните прояви на вредоносна административна дейност, така и в различните съдебни производства, разходите на страната по които са възприети като подлежащи на репариране вреди. Това изключва възможността да се формира противоречие между съдебни актове, решаващи споровете за правото на обезщетение.
Доводите за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение не се отнасят към никое от отменителните основания по чл. 239 АПК.
Следва да бъде оставено без разглеждане искането за отмяна на решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666 по описа за 2020 г. в частта, с която е отменено решение № 7039 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град и са отхвърлени исковете на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. в съответните части и да се прекрати производството по делото в тази част. В останалата му част искането за отмяна ще бъде отхвърлено.
При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленнен състав на Първа колегия РЕШИ:
О. Б. Р. искането на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от председателя И. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666 по описа за 2020 г. в частта, с която е отменено решение № 7039 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 461 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 452/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.06.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 461 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 10193/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.06.2016 г. до окончателното й плащане и са отхвърлени исковете на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. в съответните части и прекратява делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от председателя И. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 7039/18.11.2019 г. по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 13298/27.10.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 666 по описа за 2020 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 7039/18.11.2019 г. по адм. д. № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електоразпределение Север“ АД деловодни разноски в размер 600 лева. Решението не може да се обжалва