Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София, представлявана по пълномощие от процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна против решение № 656 от 09.06.2020г., постановено по адм. дело №483/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София е осъдена да заплати на „Вистилон „ООД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от частично отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2020г. до окончателното издължаване. Присъдени са и разноски съразмерно на уважената част от иска.

Касаторът е недоволен от решението. Твърди неправилно извършена от съда преценка на доказателствата за заплатените разноски. Приложеното извлечение от сметката на адвоката не сочела действително заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото. Имало две производства по обжалване на наказателни постановления за същия търговец. В хода на производството по делото не било направено искане за разноски, както и не били представени доказателства за действителното им заплащане.

Ответната страна – „Вистилон„ ООД - гр. В. чрез процесуалния си представител адв. П. в отговора на касационната жалба я оспорва като неоснователна. Счита решението на Административен съд за правилно и законосъобразно постановено. Твърди за необосновано посоченото от касатора, че уговореният хонорар не бил реално платен. В представеното банково извлечение ясно било отразено основанието за плащане, както и датата на плащането.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция, а относно размера на определяне за правилен.

Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от

„Вистилон“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В. иск срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София за заплащане на сумата от 112, 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление с Решение № 1231/19.06.2019 година, постановено по НАХД № 2978/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, сумата от 3, 41 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 01.11.2019 г. до 17.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска и направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Първоинстанционния съд е уважил исковата претенция по основание, като при определяне размера на претърпените вреди, е присъдил обезщетение в съответствие с принципа за справедливост и обоснованост. Приел, че вредата следва да бъде съизмерима с отменителната и потвърдителната част на наказателното постановление. В мотивите на съдебния акт е обосновано, че при потвърдено частично отменено Наказателно постановление № 03-009698 от 04.05.2018 г. на директора на „Инспекция по труда“ – Варна с Решение № 1231 от 19.06.2019 г., постановено по НАХД № 2978/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, като размерът на наложената имуществена санкция е намален от 2000лв. на 1 500 лв. за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Това решение на Районен съд – Варна е оставено в сила с Решение № 2075 от 01.11.2019 г., постановено по к. адм. д. № 2138/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Съдът е изследвал доказателствата представени по делата относно направените от страната разноски по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд – Варна, които възлизали на възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. Съдът е приел, че възнаграждението е реално заплатено, видно от представения договор за правна помощ и съдействие и от извлечението на сметката на адвоката. Взето е предвид, че страната е представлявано по делото в проведените съдебни заседания. Размерът на възнаграждението е определен съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението е определено по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.

Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба17.02.2020г. до окончателното издължаване, като е присъдена и мораторна лихва за забава за периода от пораждане на основанието му влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 01.11.2019г.- 17.02.2020г.

По отношение претенцията на ответника за разноски, съдът е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019г. (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), като осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 325лв. възнаграждение за един адвокат по реда на Наредба №1/2004г. вкл. 25лв. ДТ.

Административният съд правилно е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно частично отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административноНаказателен процес, като доказан и безспорен е факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт.

При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се благодетелства която и да е от страните в производството.

Правните изводи на съда при определяне размера на вредата са съобразени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определена долната граница на възнагражденията за процесуално представителство пред съд, редуцирана съобразно отменената и потвърдена част от наказателното постановление. При разглеждане на исковата претенция за вреди, съдът е взел предвид възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразил и тежестта на наложената санкция в частично отменения акт. Съобразявайки фактическата и правна сложност на и изследвайки подробно процесуалните дейности на защитника, съдът правилно не редуцира размера на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300 лева –адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба, съобразно представените доказателствата и в приложение на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №656 от 09.06.2020г., постановено по адм. дело №483/2020 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София да заплати на „Вистилон „ООД - гр. В., [ЕИК] сумата от 300лв. разноски по настоящото производство.