Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Доменика – Н.Г“, със седалище в гр. В., чрез процесуален представител адв. Г.А срещу Решение № 2282/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт № Р-03000315008069-091-001/05.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД НАП - Варна, потвърден с Решение № 224/17.07.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г. общо в размер на 17 929, 44 лв. и лихва в размер на 10 114, 73 лв.

Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за постановяване на първоинстанционното решение при липса на собствени и конкретни мотиви. Излага и подробни олаквания за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по съображения, че по делото не е доказано наличие на реални доставки в хипотезата на укрити от задълженото лице приходи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Административен съд – Варна и по същество на спора да отмени РА. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Петракиева оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение, както и присъди разноски за касационната инстанция.

По делото е депозирана и частна жалба от Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – Варна срещу Определение № 3126/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна за отмяна на наложена му глоба в размер на 100 лева с определение № 2944/30.10.2017 г., постановено по делото.

Частния жалбоподател оспорва съдебното определение с доводи за неправилност, поради нарушение на закона и моли за отмяната му.

Ответника по частната жалба - ЕТ „Доменика – Н.Г“, не изразява становище по жалбата.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, както и за основателност на частната жалба и неправилност на оспореното определение на Административен съд – Варна.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба на ЕТ „Доменика – Н.Г“ е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Варна е бил Ревизионен акт (РА) № Р-03000315008069-091-001/05.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД НАП - Варна, потвърден с Решение № 224/17.07.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който ЕТ „Доменика – Н.Г“ са установени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г. общо в размер на 17 929, 44 лв. и лихва в размер на 10 114, 73 лв.

За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че ЕТ „Доменика – Н.Г“ е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи.

С решението си, АС - Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ „Доменика – Н.Г“ срещу РА, в обжалваните му части и осъдил ЕТ да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - Варна в размер на 1621, 32 лева.

За да постанови този резултат, АС - Варна е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АС - Варна е приел, че ревизионният акт, в обжалваните части на установените задължения за ДДС е законосъобразен, тъй като на първо место е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, за провеждане на ревизията по особения ред.

На първо место, съдът е приел за безспорно установен факта на неотчетени от жалбоподателя фактури, издадени от "Б. А. Т Трейдинг" ЕООД, "О. Б" ЕООД /"К. О" ЕООД/, "Т. Л. Г Варна" ООД, "Песто" ЕООД, "Е. Т" ООД, за закупени стоки и съответно неотчетени по тях приходи от продажби за ревизираните периоди м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г.

На второ место, съдът е приел, че стоките по неосчетоводените фактури, действително са получени от жалбоподателя. Този извод е обоснован със следните факти:

1. Издадените фактури, касаят обичайната дейност на жалбоподателя, предвид предмета му на дейност, видно от заключението на в. л. по ССЕ, т. е. документираните доставки са от естеството на обичайната дейност на едноличния търговец /търговия на дребно в магазин /;

2. Фактурите са отразени в дневниците за продажби и в съответните справки - декларации на всеки един от доставчиците, с което данъкът е изискуем от доставчиците;

3. Налични са писмени обяснения на лицата, представляващи съответните доставчици за реалното осъществяване на доставките, за начина на плащане и за транспортиране на стоките;

4. По отношение на издадените фактури от "Б. А. Т Трейдинг" ЕООД и "О. Б" ЕООД са представени писмени обяснения на лицата, транспортирали стоките от склада на дружеството до клиента;

5. По отношение на издадените фактури от "Т. Л. Г Варна" ООД са представени пътни листи, съдържащи записи за превозени стоки до РЛ по конкретни фактури;

6. По отношение на всички доставчици са събрани доказателства за наличие на материална, складова и кадрова обезпеченост за извършване на процесиите доставки.

7. Изготвената в хода на съдебното обжалване съдебно-счетоводна експертиза установила, че счетоводството на доставчиците е водено редовно, поради което счетоводните записвания при тях, на осн. чл. 51 от ДОПК могат да послужат като доказателство, че такива продажби са извършени към жалбоподателя.

АС – Варна е приел, че дори да има липсата на подпис на получател в част от фактурите, това обстоятелство не влияе на крайния резултат по спора, тъй като фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция и за целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали фактурата е подписана или не от получателя. Споделил е изцяло констатациите на приходната администрация относно размера на данъчната основа за облагане при включване на всички подписани и неподписани фактури, въз основа на което приел законосъобразност на РА в обжалваните му части относно установените задължения за ДДС, ведно със съответните лихви.

Обжалването решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е изложил общи съображения, че прима за доказано получаването на стоките по всички неосчетоводени от жалбоподателя фактури, без да направи разграничение, че към някои от фактурите са представени съпътстващи доставката документи – пътни листи, а към повечето от фактурите не са представени такива. Не е направено разграничение и по отношение на доставките, за които представените фактури не са подписани от получател и тези от тях, които са подписани. Изложеното пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение и налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, като изложи собствени фактически констатации относно спорните по делото факти за получаването на стоките по различните фактури - подписани и неподписани, като съобрази непротиворечивата практика на Върховния административен съд по данъчни дела, от която следва, че при оспорване на реалното изпълнение на облагаема доставка, за доказването на това изпълнение не е достатъчно издаването на данъчна фактура. Тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, защото и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на приходните органи. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит се явява от съществено значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед обстоятелството, че за по-голямата част от доставките липсват други съпровождащи доставката на стока документи.

Също така съдът следва да съобрази, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. Всички тези обстоятелства следва да се преценят от съда при постановяване на съдебния му акт, като се изложат конкретни съображения относно изводите му относно реалността на доставките по процесните фактури.

Относно фактурите, не носещи подпис на получател, във връзка, с които са събрани писмени обяснения на доставчиците, доказателства за счетоводно отразяване на фактурите при доставчиците и такива за материалната и персонална обезпеченост на доставчиците да извършат доставките, при новото разглеждане на делото следва да се разгледат отделно: 1/. доставките по фактури, придружени със съпътстващи документи, като пътни листи и др.; 2/ доставките по останалите неподписани фактури.

След изясняване на посочените по-горе обстоятелства и формиране на конкретни фактически изводи относно реалността на доставките по процесните фактури, следва да се установи размера на данъчните основи и съответните задължения по ЗДДС за всеки един от данъчните периоди.

С оглед крайния съдебен акт по претенцията за присъждане на разноски, на основание чл. 236, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе АС - Варна при новото разглеждане на делото.

Частната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – Варна е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

С обжалваното Определение № 3126/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, е отхвърлена молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна за отмяна на наложена му глоба в размер на 100 лева с определение № 2944/30.10.2017 г., постановено по делото.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че въпреки дадените указания на съдия - докладчика с разпореждане № 17649/09.11.2016г., постановено по делото, молителя не е представил доказателства за компетентност на органите по приходите за издаване на РА, като такива са представени едва след приключване на съдебното дирене, с което е станал причина за отмяна на хода по същество и насрочване на ново съдебно заседание.

Определението е неправилно.

С разпореждане № 17649/09.11.2016г., постановено по делото, съдия – докладчика не е дал изрични указания на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна за представяне на доказателства за компетентност на органите по приходите, издали оспорения акт. Няма спор, че до приключване на съдебното дирене, такива указания не са давани от съда и доказателствата за компетентност са представени с молба след приключване на съдебното дирене, което е станало причина за отмяна на хода по същество и насрочване на ново съдебно заседание за приемането им по делото. Това е станало с определение № 2944/30.10.2017 г., постановено по делото, с което след отмяна на хода по същество, на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК е наложил глоба в размер на 100 лева на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

Съгласно чл. 91, ал. 2 от ГПК, за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.

Неправилно съдът е приел, че единствената причина за възобновяване на съдебното производство е представянето на доказателствата за компетентност за издаване на РА след приключване на съдебното дирене. В случая, до приключване на съдебното дирене, съда не е дал указания за представянето на доказателства за компетентност и неправилно се е позовал в тази насока на постановеното разпореждане от 09.11.2016 г., което не съдържа такива указания.

Предвид изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено и по същество бъде отменена наложената глоба на административния орган по чл. 91, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2282/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна.

ОТМЕНЯ Определение № 3126/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Определение № 2944/30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2864/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК е наложил глоба в размер на 100 лева на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.