Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.И, подадена против решение № 1197 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 9750/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора в частта й за прогласяване на нищожност на заповед с рег. № з-6733/14.09.2004 г., издадена от директора на СДВР - МВР и е оставена без разглеждане същата жалба в частта й относно искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Поддържат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и уважаване на жалбата, с присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Законосъобразно и обосновано АССГ е счел за недопустима жалбата на Иванов в частта й, с която се иска отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Очевидно е, че от 2004 г. до 2016 г. е изтекъл предвидения от закона 14 дневен срок за оспорването й на това основание и съдебният контрол в тази насока е преклудиран.

Като е разгледал жалбата съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, правилно съдът е приел, че оспореният административен акт не е нищожен предвид чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 8 и др. ЗМВР отм. ,) в действащата към 2004 г. редакция и е отхвърлил оспорването.

Касае се за заповед, с която във връзка с възникнала служебна необходимост относно подобряване организацията по охраната на задържаните МПС, обект или средство на престъпление, съхранявани на територията на София, е извършено командироване...