Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк.. Ц, срещу решение № 3344 от 21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3267/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № УРИ 5392 ПАМ - 138/9.03.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ - "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" спрямо Ч.Рич, (T. ROUBIKOVITCH), ЛНЧ [ЛНЧ].

По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ - 138/9.03.2018 г. Развиват се съображения, че производството по издаване на ПАМ е инициирано служебно от административния орган след констатация, че спрямо чужденеца е налице влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). По реда на този закон от страна на лицето са подавани многократно молби за предоставяне на закрила в страната и всички производства са приключили с потвърдени от съда откази. Касаторът твърди, че в съответствие с чл. 35 АПК са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, събрани са достатъчно относими доказателства, които преценени по реда на чл. 36, ал. 3 АПК сочат, че издавайки процесната заповед органът е упражнил в съответствие с материалния закон предоставената му компетентност. Изтъква се, че лицето спрямо, което е наложена оспорената ПАМ, не притежава валидни документи за самоличност, средства за издръжка...