Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Р. Ф“ ООД, гр. Р., представлявано от управителя И.И, против решение №100 от 12.06.2017г. по адм. дело №356/2016 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2012, с изх. № 02-1002600/1379 от 27.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 20 759, 49 лева с наложени санкции за бъдещ период с УП изх.№ 02-100-2600/4918 от 03.10.2011 г. и УП изх.№ 02-100-2600/1928 от 21.07.2012 г. и е осъдено дружеството да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че обжалваното писмо е в противоречие с чл. 16, т. 7 от Регламент (ЕО) №65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., според който ако сумата, представляваща санкция за бъдещ период не може на бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неизплатена сума се анулира. Твърди, че от датите на издаване на уведомителните писма( съответно 03.10.2011 г. и 21.07.2012 г.), които са основание за прихващането до датата на издаване на процесното писмо(27.11.2015г.) са изтекли повече от три години и съответно вземането на ДФЗ не е ликвидно и изискуемо. Моли, да се отмени решението на съда в обжалваната част, като се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на...