Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Н, чрез проц. си представител ю. к. Николова, против решение № 155/31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1421/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Олимп хотелс" ЕООД - Несебър против заповед № 519/21.04.2017 г. на кмета на О. Н, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Търговски обект-Базар", представляващ едноетажна постройка, с едноскатен покрив (покрит с ондулин), с размери - конкретизирани в акта и разделен на 17 клетки за търговска дейност. Съдът е прогласил нищожността на обжалваната заповед като е намерил, че издателят не е компетентен да издаде процесния административен акт.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи.
Съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Не е изяснени всички факти по спора и не са обсъдени представените доказателства в тяхната съвкупност. Неправилно съдът е приел, че процесният строеж няма самостоятелен характер, тъй като е част от актуализирания през 2006 г. План за безопасност и здраве (ПБЗ), който е част от инвестиционният проект към издадено разрешение за строеж на хотелски комплекс, трета категория. От приложените по делото доказателства и от разпита на вещото лице Шопова се установява, че в първоначалния ПБЗ, който е част от инвестиционните проекти въз основа на издаденото РС № 65/28.11.2005 г., не се предвижда временно строителство. В обяснителната записка към ПБЗ е предвидено разполагане на фургони, открити складове, химически тоалетни, които да обслужват строителния процес, а не „Търговски обект-Базар“. В актуализациите на ПБЗ от 2006 г. и 2011 г. също не се предвижда изграждането на временни строежи по чл. 54, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът необосновано е приел, че извършеният строеж е временен по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗУТ временните строежи могат да се правят и за нуждите, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органа, който издава разрешението за строеж. Временните строежи се премахват при извършване на строителството.
В настоящият случай безспорно е установено, че разрешение за строеж на „Търговски обект-Базар“ не е издавано, въпреки че такова се изисква от закона. Временният строеж се изгражда във връзка със извършено строителство и се премахва след това, а видно от доказателствата по делото процесният строеж представлява „Търговски обект-Базар“ и неговото изграждане и функциониране е свързано с извършване на търговия. В случаят съдът не е изяснил характера на извършеният строеж и неговата категория. Дори да се приеме, че строежа е временен строеж по смисъла на закона, то същият би бил от шеста категория и издателят на оспорената заповед е имал материална компетентност за нейното издаване. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото съществуват достатъчни доказателства досежно предмета на спора. Налице е незаконен строеж, изграден без да са налице изискуемите, в тази връзка, строителни книжа. Постановеният, от компетентен орган, административен акт е законосъобразен и като е прогласил нищожността му решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 155/31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1421/2017 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на "Олимп хотелс" ЕООД - Несебър, ЕИК 147085909 против заповед № 519/21.04.2017 г. на кмета на О. Н.
ОСЪЖДА „Олимп хотелс“ ЕООД да заплати на О. Н 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.