Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началника на М. П, подадена чрез процесуален представител Д.В, против Решение № 1035/10.05.2018 г., постановено по административно дело № 525/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспорения съдебен акт е отменено Решение № 13/04.01.2018 г. на Началника на М. П, с което „Саханд” ООД е задължено да доплати по ЕАД с № 16BG003010Н0002409 от 02.02.2016 г. сумата от общо 1 687, 59 лева, от които 1 406, 32 лева мито и 281, 27 лева ДДС, ведно със законните лихви върху тази сума, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението указания по прилагане и тълкуване на закона.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно допуснато съществено нарушение на административната процедура, като се твърди, че в случая е била извършена последваща проверка на митническата декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а не последващ контрол по реда на чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ). Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на „Саханд” ООД против процесния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Саханд” ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Д.З в депозирано по делото писмено становище оспорва касационната жалба, като излага съображения в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение, поради което предлага да бъде отменено, след което да се потвърди административния акт на митническия орган.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебна проверка пред Административен съд – Пловдив е решение на Началника на М. П, с което декларирания от носителя „Саханд” ООД код по TARIC - 2008191980 за стока № 1 „печена леблебия” от ЕАД с № 16BG003010Н0002409/02.02.2016 г., като некоректен е променен на 2005998099, което е довело до възникване на нов размер на публичните задължения за мито и ДДС.
За да отмени процесното решение, съдът е развил мотиви за това, че при издаването му, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането при условията на чл. 84а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84в ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане, както и на чл. 84л ЗМ, тъй като проверката е приключила с писмен доклад, който не съдържа всички изискуеми се реквизити. Въпреки констатирания от него порок в процедурата, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, след което е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Установено е в случая и не се спори по този факт, че стоката, предмет на деклариране е „печена леблебия”, която представлява обработен чрез технологията „печене” нахут, поради което при преценка на описанието на номенклатурата, съдът е потвърдил извода на митническия орган, че този вид стока следва да се класира в позиция 20059980 от Комбинираната номенклатура. В съдебното решение са развити подробни мотиви относно тарифния код на стоката, които напълно се споделят от настоящия състав.
Не се споделят от касационната инстанция изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно процедурните нарушения при издаване на акта. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В хода на производството не са възлагани експертизи, не е извършвана проверка и изследване на самата стока, не са извършвани проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – чл. 84 до чл. 84л ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Докато при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай, с оглед съдържанието на документите по преписката и извършените от контролните органи действия, се налага изводът за това, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Това обстоятелство се признава изрично и от ответника чрез процесуалния му представител, който в писменото становище по съществото на спора заявява, че видно от документите в преписката, последващата проверка на дружеството е извършена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Така в Решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физическите стоките, като е достатъчно чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката. Съдът не е извършил необходимото в случая разграничение между двете процедури - проверка на декларацията и последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, като по изложените съображения погрешно е приел, че се касае за втория вид процедура.
Процесната последващата проверка на подадената декларация е извършена от административния орган законосъобразно, като неоснователни са доводите, развити от ответника по касация за нарушено право на защита. Законният представител на дружеството е бил уведомен за предприетата проверка и за констатациите от нея, като му е предоставен 30-дневен срок за становище. Проверяваният субект е имал възможност да изрази своите възражения и доводи, както и да ангажира доказателства и в хода на съдебното производство пред Административен съд – Пловдив.
Предвид горните съображения, които сочат на отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и като съобрази обстоятелството, че с решението на митническия орган е определен правилния код на стоката, предмет на ЕАД съобразно декларираните данни за вида и характеристиките й, при спазване на изискванията на основните правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, то същото е следвало да бъде потвърдено от съда като законосъобразно. Този извод налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Саханд” ООД против Решение № 13/04.01.2018 г. на Началника на М. П.
При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1035/10.05.2018 г., постановено по административно дело № 525/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Саханд” ООД, ЕИК : 115639154, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против Решение № 13/04.01.2018 г. на Началника на М. П.
ОСЪЖДА „Саханд” ООД, ЕИК : 115639154, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Хаджиалило, да заплати в полза на М. П, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението е окончателно.