Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 5245 от 23.04.2018г., постановено по адм. д. № 5172/17г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отменил по жалба на З.И заповед №РД 46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г., са останали част от 0, 32 ха от парцел с идентификатор 31070-218-2-2 с декларирана площ от 3.95 ха, находящи се в землището на [населено място] ливада, [община], обл.С. З и e върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в тази част, в едномесечен срок от получаването, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагане на закона. С решението съдът е отхвърлил жалбата на З.И срещу заповед №РД 46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й, в която извън допустимия слой са останали: част от 9, 40 ха от парцел с идентификатор 46658-384-1-5 с декларирана площ от 20, 01 ха; част от 3, 03 ха от парцел с идентификатор 46658-384-2-1 с декларирана площ от 3, 82 ха и цялата площ от 0, 44 ха на парцел с идентификатор 30819-1256-1-1.
Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от З.И от [населено място], чрез пълномощника му адв.Т.Д от Адвокатска колегия – гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в отхвърлителната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Ответният по касационната жалба министър на земеделието, храните и горите – гр. С. чрез процесуалния си представители юрк. И.Н взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил по жалба на З.И заповед №РД 46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г., са останали част от 0, 32 ха от парцел с идентификатор 31070-218-2-2 с декларирана площ от 3.95 ха, находящи се в землището на [населено място] ливада, [община], обл.С. З и e върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в тази част, в едномесечен срок от получаването, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагане на закона. В тази част като необжалвано – чл. 296, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – решението на тричленния състав е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.
С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на З.И срещу заповед №РД 46-141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й, в която извън допустимия слой са останали: част от 9, 40 ха от парцел с идентификатор 46658-384-1-5 с декларирана площ от 20, 01 ха; част от 3, 03 ха от парцел с идентификатор 46658-384-2-1 с декларирана площ от 3, 82 ха и цялата площ от 0, 44 ха на парцел с идентификатор 30819-1256-1-1. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаването на процесната заповед, възраженията на жалбоподателя, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорената заповед. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й. По отношение на отхвърлителната част от спора са изложени мотиви, че недопустимата за подпомагане площ е определена законосъобразно. За парцели 46658-384-1-5 и 46658-384-2-1 е отбелязано, че площта е определена след извършена дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта, като за тях е представено и удостоверение на МВР РД“ПБЗН“-С. З, РС „ПБЗН“-Чирпан, според което тези два парцела са опожарени на 08.08.2016г. и е унищожена растителността на спорните площи. Посочено е, че фактът, че площите на двата парцела не са добро земеделско състояние, е потвърден от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. На стр. 6 от мотивите решаващият състав е изложил аргументи защо не възприема тезата на жалбоподателя, че двата парцела не могат да бъдат включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампанията 2016г. В тази насока съдът е споделил мотивите на административния орган и е цитирал приложимите правни разпоредби. Акцентирано е и на обстоятелството, че заявителят не е изпълнил нормативното изискване на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни палащания да уведоми Разплащателната Агенция за наличие на фосмажорни обстоятелства. Направен е краен извод за законосъобразност на заповедта в тази й част. По отношение на невключването на цялата площ от 0, 44 ха на парцел с идентификатор 30819-1256-1-1мотивите на съда са изложени на стр. 7 от решението, л. 105 от делото. Прието е, че обстоятелството, че парцелът не е в добро земеделско състояние се установява както от извършената дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта, така и от представената скица на електронен носител, както и от скицата – приложение № 5 към заключението на вещото лице. Първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част, което се е обосновало с включването в подпомаганите площи на съседен парцел със сходни характеристики. В тази насока са изложени мотиви, че на скицата на електронен носител се вижда, че този парцел е с по-големи участъци зеленина, че на снимката е показана само част от този парцел и не може да бъде преценено цялостното му състояние, а фактът, че друг парцел неправилно е включен в площите за подпомагане не може да бъде аргумент за незаконосъобразността на заповедта относно невключване на процесния парцел. Направен е извод за законосъобразност на заповедта и в тази й част.
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.
Основното оплакване в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че фактът на опожаряване на площите е надлежно доказан с писмени доказателства, като в административното производство не са предвидени преклузивни срокове за представяне на доказателства.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
При изготвянето на административния акт не е допуснато нарушение и на материалния закон, тъй като недопустимостта на парцелите произтича от разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, наричана в настоящото изложение "Наредба № 2". Макар същата да е отменена от 30.03.2018 г., тя е действала към момента на провеждане на административното производство и издадената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на акта следва да се съобразява с оглед нейните разпоредби. Цитираната правна норма определя, като недопустими за подпомагане постоянно затревени площи или части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни. Разпоредбата не намира приложение само когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. Такава информация в представеното от жалбоподателя удостоверение от 03.02.2017 г. не се съдържа. В него са констатирани мястото, датата и часът на пожара и фактът, че част от земята се стопанисва от жалбоподателя З.И. В удостоверението се сочат само предполагаеми причини за възникване на пожара – „небрежност при боравене с огън“, но липсва отразяване на обстоятелството, че е в резултат на природно явление или на действия на други лица. Ето защо удостоверението не е в състояние да установи обстоятелствата, изрично посочени, като задължително условие по чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 за приемане допустимост на изгаряни постоянно затревени площи.
Решаващият съд е съобразил и и и факта, че жалбоподателят не е изпълнил и специалните изисквания на Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тя намира приложение за поисканото от земеделската производителка подпомагане, тъй като попада в обхвата на чл. 1, т. 1 от наредбата. В § 1 от подзаконовия нормативен акт е дадена легална дефиниция на понятието "Форсмажорни обстоятелства", като в б."в" от него е посочено тежко природно бедствие, засегнало сериозно зедемелската земя. Пожарът попада в обхвата на това понятие, поради което и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 определя, като изключение от недопустимостта, доказано чрез удостоверение, настъпване на пожар в резултат на природно явление или действия на други лица. И в двата случая се касае за непредвидими кризисни ситуации, които не биха могли да се вменят във вина на ползвателите на земята. За да могат да се позоват на настъпване на такива обстоятелства, нормата на чл. 13 от същата Наредба № 5 ги задължава в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие да попълнят формуляр по образец, заедно с подписана декларация за задължението да представят доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. В случай на пожар, това е удостоверението, посочено в чл. 9, ал. 5 от Нареба № 2. Това задължение също не е изпълнено от жалбоподателя, тъй като той не твърди и не доказва надлежно уведомяване на РА за пожара. Приложеното в съдебното производство удостоверение е поискано от него и съответно издадено на 03.02.2017г. - не само след пожара на 08.08.2016 г., но и след извършване на теренната проверка през 2016 г. След като не са изпълнени задължителните изисквания по двете наредби, министърът законосъобразно е отказал да приеме парцелите за допустим и да го включи в одобрения специализиран слой, който извод правилно е бил споделен от първоинстанционния съд. Направените възражения на касатора, че в случая е допуснато нарушение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Вярно е, че в административното производство не са предвидени преклузивни срокове за представяне на доказателства и че няма пречка доказателства да бъдат представени в съдебното производство. Но в случая фактът на опожаряване на процесните парцели е бил настъпил преди издаване на оспорения административен акт, т.е. не се касае за „нови факти настъпили след издаването му“ по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Още повече, че за този оповестяването на този факт жалбоподателят има вменено нормативно задължение, което той не е изпълнил, поради което не може да се позовава на собствената си недобросъвестност при неизпълнение на задълженията.
Предвид на изложеното следва да бъде прието, че в обжалваната му отхвърлителна част решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5245 от 23.04.2018г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 5172/2017г. в обжалваната му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.