Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пламекс – П.К" със седалище гр. [населено място] срещу решение № 1608 от 10.10.2017г. по адм. дело № 2702/2015г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „Пламекс – П.К“ срещу Заповед № 15ОА2801 от 15.10.2015г. на заместник – кмета на О. П, с която на основание чл. 57а ал. 1 т. 1, ал. 2 и 3 от ЗУТ е наредено премахването на стационарен преместваем обект – павилион (метална конструкция) с допълнителна част към него, заемаща обща площ от 24, 20 кв. м. – терен общинска собственост, с ползвател жалбоподателят.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди на първо място, че спорният обект не представлява преместваем такъв, а представлява строеж и не може да ббъде премахнат по реда на чл. 57а от ЗУТ. Твърди и че не са били налице предпастовките за премахването на обекта като преместваем, ако се приеме, че е такъв, тъй като са били изпълнени условията на § 18 от ПЗР на Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община П. (НРПОТДОДЕГОТОП), като в тази връзка не са налице предпоставките по чл. 57а от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена заповедта на заместник – кмета на О.П.П разноски.

О. З - кметът на О. П в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно дава заключение по съществото на спора - за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима. Видно...