Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по подадената касационна жалба на М. Хабили с ЛЧН [номер],придружаван като непълнолетен от майка си Н. Шарифи, гражданини на Афганистан.С касационната жалба се обжалва решение №780/20.11.2017 г. по адм. дело № 1014/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 12608/20.06.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ).С касационната жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е възприел безкритично представените от страна на ДАБ справки за ситуацията в Афганистан. Направено е и оплакване, че съдът не е отчел, че ДАБ не е обсъдил представените пред него доказателства, а в мотивите си е възпроизвел изцяло и безкритично изводите направени от административния орган в обжалвания акт.Твърди се, нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ,тъй като използваната информация и справки за страната на произход не са актуални, а законът задължава административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата по произход, с оглед спазване на основния принцип в бежанското право - забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода и живот, който е уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл. 3, ал. 4 от ЗУБ.

Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван от юрк.. Ч, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административния съд - Хасково.Счита, че не е допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.Пите бежанеца да напусне Иран, където е пребивавал повече от 15 години, със семейството си са икономически и няма никакви пречки той да продължи да живее в Иран или Афганистан.Представените в касационното производство доказателства за налични заплахи към него в Иран и Афганистан, не са споменавани в проведените интервюта, а основнвите твърдения са свързани с невъзможността да работи в Иран официално, както и желание за подър живот.Това са причини все извън обхвата и приложението на ЗУБ,което прави касационната жалба неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания.Основния извод направен в обжалваното съдебно решение, че действителния мотив за напускане на Афганистан и Иран, където е живял 15 години е икономически е обоснован и съответства на установената фактическа обстановка по делото.

Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима, като редовно подадена, в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на М. Хабиби, гражданин на Афганистан, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Н. Шарафи против решение № 12608/20.06.2017 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.Съдът е приел, че по отношение на оспорващия афганистански гражданин, с етническа принадлежност – [етническа принадлежност] и по религия – [религиозна принадлежност], идващ от Иран, не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ.Преценено е, че заявените от кандидата причини за напускане на Афганистан и Иран (където е живял през последните 15 г.),са икономически и че същият е икономически мигрант, целящ намирането на по–добър стандарт на живот.Съдът, обсъждайки бежанската история, заявена от самия жалбоподател, че напуснал Иран заради невъзможността да работи официало и поради лошото отношение към бежанците, не водят до извод за основателни опасения от преследване по см. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, като неподкрепени са възприети и страховете на кандидата от завръщане в Афганистан поради страх от преследване.С оглед липсата на данни за преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ от страна на субекти на преследване по см. на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, съдът е приел за законосъобразен отказът на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец.По отношение на административното решение, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, съдът, позовавайки се на представените две справки относно актуалната обстановка в Ислямска република Афганистан с вх.№ МД-250/28.02.2017г. на ДАБ и вх.№ МД-1154/06.10.2017г. е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето и на хуманитарен статут. Прието е, че в Афганистан са налице райони на конфликт, но ситуацията в страната като цяло не може да се определи като въоръжен конфликт свързан с безогледно насилие. Съдът е извършил преценка и относно ситуацията в Иран, предвид факта, че чужденецът е живял почти целия си живот на територията на тази страна и е приел, че Иран следва да се приеме като трета сигурна страна за Хабиби и за него не съществува реален риск. Решението е неправилно.

Постановено е при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, се е ограничил да изследва наличието на изискванията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ относно жалбоподателя.Съобразявайки материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, съдът правилно е преценил, че липсват доказателства за наличието на осъществено преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и такива за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказания или изтезания спрямо касатора М. Хабиби.В бежанската си история той не излага нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в И. Р. И, където е живял 15 години и от къдетото е пристигнал нелегално през Турция в България.Не е изложил такива и относно страната му на произход Афганистан.Обоснован е изводът на съда, че действителният мотив за напускане на Иран и нежеланието на чужденеца да се завърне в Иран или в Афганистан е стремежът му към по - добър стандарт на живот. Спрямо касатора Хабиби не са налице законовите предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито поради реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне. Не е доказано и наличие на заплаха поради ситуация на безогледно насили в държавата му по произход. Действително, на територията на Афганистан са налични прояви на въоръжени сблъсъци, обстановката, като цяло е неспокойна, но не са налице данни за проява на въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната.Предвид това, следва да бъде споделен като обоснован изводът на първоинстанционния съд, че макар и в значителна степен да е налице несигурност в страната, общото положение не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя за такова с характера на въоръжен конфликт и оттам да следва изводът, че поради самия факт на пребиваване на територията на И. Р. А лицето е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Обосновано е прието и че не може да се направи извод за наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Иран, както и че на територията на тази страна няма данни за безогледно насилие.И. Р. И следва да се приеме като трета сигурна страна за касатора Хабиби, на чиято територия няма опасност същият да претърпи тежки посегателства и за него не е налице възможността безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.

Съдът обаче, както и административния орган не са изложили никакви мотиви относно наличието на данни по делото, че той пребивава в България с майка и другите си братя и сестри(въпреки, че в решението на председателя на ДАБ е отбелязано, че е в страната със законния си представител, майка си - Н. Шарафи),кое е наложило преписките да се разглеждат самостоятелно и дали останалите членове на семейството са искали, получили или не статут. По делото на лист 12 е приложен социален доклад от Агенцията за социално подпомагане - Харманли от който е видно, че касаторът живее в България със майка си и братята и сестрите си част от които са пълнолетни, непълнолетни и малолетни.Установено е още, че всички живеят в нормална семейна среда и взаимоотношенията помежду им са добри.В тази връзка административния орган е следвало да изложи мотиви, искана ли е закрила от другите членове на семейството, и ако е искана обсъдени ли са фактите и обстоятелствата относими към тях в съответствие с тези посочени от касатора.Адиминстративния орган е следвало да прецени въз основа на информацията с която разпоралага, дали е налице действителна семейна ситуация с оглед забраната да се разделят семействата.Видно от приложения доклад семейството се издържа от работещите двама пълнолетни деца - А. Реза и М.,живеят заедно в добра среда.

Представените в касационното производство нови доказателства - писма №496 и 494 от 25.06.2012 г. и удостоверение без номер съдържат информация за починалия баща на касатора М. Хабиби.Те не са били обсъждани поради представянето им едва в настоящото производство, но те имат отношение към установената бежанска история, поради което ще следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и решението на Председателя на ДАБ,като се върне преписката за ново произнасяне.

Безпорно искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, както и преценката на административния орган се дължи на лично заявеното основание по ЗУБ.В случая обаче са налице данни по преписката, че заявителя е придружаван от майка си, като непълнолетен, както и че пребивава със семейството си в България т. е. за административния орган е съществувало задължението да се преценят тези факти, предвид легалната дефиниция за "членове на семейството",дадена в т. 3 от $1 на ДР на ЗУБ,както и да се изложат мотиви.Още повече, че Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета посочва необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството",за да се вземат предвид различните конкретни обстотятелства на зависимост и специално внимание за спазване на интересите на децата.Това задължава административния орган да излага в мотивите си доводи в тази насока, не само поради необходимостта да се спазва принципа за целостта на семйството, но и с оглед спазване на разпоредбите на националния закон - ЗУБ - чл. 22 еи чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение е РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №780/20.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1014/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ решение №12608 от 20.06. 2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС та РБ и връща преписката за ново произнасяне. Решението е окончателно.