Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, против решение № 4202 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2639 от 2017г. по описа на Административeн съд - София-град.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е следвало да допуска разглеждането по същество на жалбата срещу решение № 173/01.12.2010г. на Комисията, поради просрочие. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Счита, че комисията е имала правомощие по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да извърши проверката, въпреки че лицето не е извършвало публична дейност към 23.12.2006 година. Сочи, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 21, ал. 2 от закона. Като задължителен реквизит на решението е изписването на текста "публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката" проверяваното лице. По аргумент от това следва, че е достатъчно лицето да е заемало длъжността по време на проверката, извършвана от комисията. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът – И.А оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната...