Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Ката, гражданин на Ирак, срещу решение № 141 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 1175/2017 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед УРИ 4379 ОЧ-451/07.09.2017 г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ, издадена от началника на ГПУ Калотина при РДГП Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“, МВР, за срок не повече от 6 месеца.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност. Сочи, че се установява наличие на едно от обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ - опасност от укриване, без да са посочени мотиви. Не е налице опасност от укриване тъй като са представени са доказателства, че лицето има адрес на територията на страната, декларация за осигурено жилище и адрес и издръжка осигурена от български гражданин. Административният орган не извършил проверка на обстоятелствата посочени в заповедта, не изискал документи при връчването на заповедта. Излага доводи, че в административния акт не са отчетени всички обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, ограничени са му права без да е необходимо. Според жалбоподателя мярката е наложена автоматично, без да се прецени възможността за налагане на по - лека мярка, като явяването му в териториална структура на МВР.

Ответната страна е представила по делото пълната преписка по издаване на акта.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба...