Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от гр. [населено място] срещу решение № 46/27.02.2018 г. по административно дело № 571/2017 г. на Административен съд гр. С. З, с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата й против заповед № ЗД/Д-СТ-144/12.09.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, с която е разпоредено прекратяване на настаняването на детето Р. Х. В. в професионалното приемно семейство на М. Т. и е определено предоставянето на заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. И. С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, е подал писмено възражение, в което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З е прекратено настаняването на детето Р. Х. В. в професионалното приемно семейство на М. Т. от гр. [населено място] и е определена заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. И. С. от [населено място] до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. Административният орган се е позовал на изготвения по случая социален доклад от...