Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я.Я, жив. в гр.[населено място], срещу решение №824/11.05.2017 г. по адм. дело №3308/2016 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №1983 к - 1764/24.11.2016 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД"ПБЗН") и е прекратено производството по делото относно предявения от Янчев иск по чл. 237 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) срещу ГД"ПБЗН". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, постановяване на ново решение, с което заповедта се обявява за нищожна или се отменя ато незаконосъобразна, възстановяване на жалбоподателя на предишна или друга равностойна длъжност, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - директорът на ГД"ПБЗН", чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел за установено, че с оспорената заповед на Янев - младши инспектор, водач на специален автомобил I степен в Районна служба "ПБЗН" - Девня към РД "ПБЗН" - Варна при ГД"ПБЗН" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за това, че на 09.08.2016 г. окол 21ч. 55 м. в гр. Б., ул. "Средна гора" е управлявал лек автомобил за разстоянието от 10 -15 метра, след употреба на алкохол - 2, 14 промила според техническото срество " А. Д" и 2, 47 промила според кръвната проба - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административно - процесуалните правила, в изисискуемата от закона форма, в съответствие с приложимото материално право.

Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията относно неправилната преценка на АС, че заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от чл. 204 т. 3 ЗМВР ръководителят на структура по чл. 37 ЗМВР е компетентен да налага всички дисциплинарни наказания на служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е длъжността младши инспектор. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка за липса на административно - производствени нарушения. Не само, че са ценени обясненията на жалбаподателя в заповедта, но и фактическата обстановка в заповедта изцяло съвпада с описаната в обясненията му, като дори дисциплинарно - наказващият орган е използвал същия израз "преместване на МПС" вместо легалния термин "управление на МПС". Промяната в състава на дисциплинарно - разследващия орган е извършена с надлежна заповед, приложена на л. 34 - 35. от делото, поради което и тези оплаквания на касатора са неоснователни. Не е ясно какви протоколи от работата на дисциплинарно - разследващия орган ( ДРО) според процесуалния представител на касатор е следвало да бъдат изготвени от него ( каквито няма предвидени в ЗМВР), тъй като по делото се намират становището и обобщената справка, изготвени и подписани от всички членове на ДРО, както и събраните от ДРО доказателства. Бланкетно е оплакването за неправилна преценка за наличие на всички изискуеми от закона реквизити, без да се сочи по отношение на кой точно реквизит съдът неправилно е преценил, че е налице. Не кореспондира със смисъла на материалния закон твърдението на касатора, че за да бъде квалифицирано дисципилнарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР трябва да са извършени повече от едно деяния, нарушаващи етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на МВР. АС правилно е установил, че преместването на автомобил на 15 метра след привеждането му в движение посредством запалване на двигателя, представлява управление на МПС по смисъла на Закон за движение по пътищата, както е че с управлението на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 2 промила жалбоподателят е нарушил чл. 28 "б" от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Правилна е преценката, че деянието не е малозначително, както твърди касаторът, тъй като при измерената концентрация на алкохол в кръвта е значителна обществената опасност на извършеното, независимо от кратката дистанция, на която е управляван автомобила. Безспорно деянието е станало достояние на контролните органи на КАТ и на медицинския персонал, провел изследването на кръвта, което е довело до уронване престижа на институцията, в която държавните служители са длъжни да дават пример по отношение на опазване законнността. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно - наказаващия орган и същото не е несъразмерно тежко предвид целта на закона - а именно служителите на МВР да не дават негативен пример при спазване на законите и в частност на изискванията на ЗДвП да не се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Относно прекратителния диспозитив по предявения иск няма формулирани касационни основания, но при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав констатира, че тази част на съдебния акт е в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 2, изр. 1 АПК

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ГД"ПБЗН" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №824/11.05.2017 г. по адм. дело №3308/2016 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Я.Я, жив. в гр.[населено място], [улица], да заплати 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерство на вътрешните работи, гр. С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.