Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Туида груп“ ООД, гр. С. срещу Решение № 55 от 12.01.2018 г. по адм. дело № 1782/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът не е изследвал въпроса за материалната компетентност на органа по приходите, издал оспорената заповед. На второ място, счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е бил издаден АУАН и НП за твърдяното нарушение, а само протокол за извършена проверка. Изразява становище, че решението съдържа съществени противоречия, като същото е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се обяви за нищожна или да се отмени процесната заповед за ПАМ.

Ответникът – директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Бургас е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-132-0269236 от 26.06.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – склад на едро за хранителни стоки, находящ се в [населено място], Промишлена зона, стопанисван от...