О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2139София, 29.07.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 852/2024

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), [населено място] срещу определение № 298 от 11.12.2023 г. по в. ч. т. д. № 248/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо определение № 177 от 05.09.2023 г. по т. д. № 84/2022г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от сдружението молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 114 от 12.06.2023 г. по същото дело в частта за разноските.

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че ищцата не му дължи разноски за прекратяване на производството по предявения срещу него иск. Счита, че доколкото същата не е посочила причината за оттеглянето на иска, липсва основание да не бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Освен това, в частната касационна жалба са изложени подробни съображения и срещу заявеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от сдружението-ответник на ангажирания от него адвокат.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Когато молбата за оттегляне на иска е направена след плащането на обезщетението от трето неучастващо в делото лице (представител на застрахователя), без правно значение ли е непосочването на причината за процесуалното изявление на ищеца; 2. Когато ответник по делото е Компенсационният орган по чл. 515 КЗ и не са изпълнени предпоставките по чл. 515 и чл. 516 КЗ, но в хода на производството представителят за уреждане на претенции на чуждестранния застраховател извърши плащане на застрахователно обезщетение на ищеца, следва ли да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което отговорността за разноски следва да остане в негова тежест; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях“.

По отношение на първия и на третия въпрос се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: определение № 60297 от 26.07.2021 г. по ч. т. д. № 266/2021 г. на II т. о., определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. т. д. № 275/2010 г. на IV г. о., определение № 843 от 17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на IV г. о. и определение № 142 от 22.02.2013 г. по ч. т. д. № 275/2012 г. на II т. о. (за първия въпрос); ППВС № 1/53 г., ППВС №7/1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 222 от 27.03.3018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т. о. и др. (за третия въпрос). По отношение на втория въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като „липсва трайна и непротиворечива съдебна практика на българските съдилища“.

Ответницата – Ф. Л. Д. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 15.04.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приел за установено, че: Предмет на спора е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 100 000 лв. (частичен от 200 000 лв.), настъпило на 28.09.2018 г. на територията на Р. Ф. Ищцата, като пострадала от произшествието, е предявила претенция до „Е. Б. ЕООД, което е представител на ЗК „Пацифика“ Франция, заведена с вх. № 010 от 30.10.2020 г.; С писмо изх. № 046 от 23.04.2021 г. и повторно с имейл от 15.10.2021 г. от ищцата е изискана медицинска информация относно състоянието й; Такава информация (медицински становища и лист за преглед на ищцата) е изпратена по електронна поща на 22.10.2021 г.; На 24.02.2021 г., след изтичане на срока за произнасяне от представителя на чуждестранния застраховател, ищцата е подала претенция и до НББАЗ (вх. № 02-0385); Към датата на подаване на исковата молба - 12.07.2022 г. - няма определено застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата вреди; На 31.10.2022 г. е направена окончателна оферта на пострадалата на база наличната медицинска документация в размер на 10 000 евро, като е посочено, че за по-точна оценка на телесните наранявания е необходимо същата да бъде прегледана от лекар; С оглед на това, че ищцата не се е явила на медицински преглед, на 17.03.2022 г. предложената сума от 10 000 евро е преведена по нейна сметка; В хода на процедурата по размяна на книжа, на 29.05.2023 г. е постъпила молба от ищцата, с която заявява, че оттегля предявените искове и моли за прекратяване на производството по делото.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекратяване на производството по делото, решаващият състав изцяло е споделил извода на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК. Приел е, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и поради това отговорността за разноски следва да остане в негова тежест, тъй като произнасянето на представителя на застрахователя е извършено след предявяването на исковата молба от ищцата на база наличната медицинска документация, предоставена от нея още към 22.10.2021 г., т. е. отпреди завеждане на иска. Доколкото молбата за оттегляне на иска е направена след плащането на обезщетението, като ирелевантно решаващият състав е преценил непосочването на причината за това процесуално действие на ищцата.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Първите два от поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като са основани на твърдения на частния касатор, некореспондиращи с мотивите на атакуваното определение. Въззивният съд е счел, че непосочването на причината за оттеглянето на иска от страна на ищцата е без правно значение за отговорността за разноски, без обаче да е обвързал този свой извод с факта, че плащането на претендираното от ищцата обезщетение за вреди е извършено от „трето неучастващо в делото лице“, в каквато насока именно е първият от въпросите. Във втория въпрос се съдържа твърдението, че „не са изпълнени предпоставките по чл. 515 и чл. 516 КЗ“, което също не съответства на изложените от решаващия състав съображения. Точно обратното, въззивният съд е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 515 и чл. 516 КЗ, тъй като ищцата е заявила претенцията си първо пред представителя на френския застраховател в страната, а след изтичане на установения в КЗ срок за отговор – и пред компенсационния орган.

Независимо от отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, следва да се посочи, че не е налице и поддържаното за всеки от двата въпроса основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочените от частния касатор съдебни актове на ВКС са ирелевантна практика за първия поставен въпрос. Отговор и на двата въпроса е даден в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него актове. С оглед наличието на тази практика (която се споделя изцяло от настоящия състав) и предвид съобразяването й от въззивния съд, не е осъществено нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Що се отнася до въпроса, касаещ задълженията на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, макар и значим за делото, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е поставен с оглед твърдението на частния касатор, че въззивният съд не е обсъдил доводите му за недопустимост и неоснователност на предявените искове, които обаче, са напълно ирелевантни към предмета на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд – присъждане на разноски при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на исковете.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 298 от 11.12.2023 г. по в. ч. т. д. № 248/2023 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: