Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б против решение № 86/09.02.2017 г., постановено по адм. д. 943/2016 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на процесуалните и материалните правила и норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които съдът се е произнесял по нередовна жалба доколкото в нея не е конкретизирано по какво искане липсва произнасяне и какво се иска от съда. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът Г.Д, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 86/09.02.2017 г., постановено по адм. д. 943/2016 г. по описа на АССО отменен мълчалив отказ на кмета община -Божурище да се произнесе по заявление за достъп до обществена по заявление рег. индекс ЗДОИ-5/19.08.2016 г., подадено от Г.Д и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите в решението. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт при надлежното му сезиране със заявление по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на...