Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1, 4 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс .
Образувано е по искане на Д.И за отмяна на влязло в сила Решение № 4471/05.04.2018г., постановено по адм. д. № 12765/2016 г. по описа на ВАС, трето отделение.
Искането за отмяна се поддържа на основания, които могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, както и че са допуснати съществени нарушения от съда.
Ответникът – Кметът на община П. оспорва искането.
Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:
В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 1 и 5 от АПК се иска отмяна на влязло в сила Решение № 4471/05.04.2018г., постановено по адм. д. № 12765/2016 г. по описа на ВАС, трето отделение. Със същото е оставено в сила решение № 527 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 520 от 2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С последното е отхвърлена жалбата на Д.И от [населено място] срещу мълчалив отказ на кмета на О. П да се произнесе по негово искане вх. № 44-Д-402 от 21.04.2016г. за достъп до актовите книги и главния регистър на общината. Спор по фактите в процеса не е имало и изложените от съда съображения са изцяло правни.
Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя.
Сочените от молителя обстоятелства не са нови и не са от съществено значение за делото. В мотивите на решението на ВАС изрично е посочено, че обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен със съдържанието на актовите книги и главни регистри и/ или счита, че същите следва да съдържат и допълнителна информация за обследваните от него имоти, каквато същият не намира в книгите и регистрите, не означава, че кметът е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ по искането му. За неотносими в основния процес са били счетени твърденията относно съдържанието на актовите книги и главния регистър, както и дали за посочените имоти има съставен акт за общинска собственост, предходен акт за държавна собственост, съответно заповеди за деактуване и др.
Представените писмени доказателства също нямат връзка с предмета на спора, а именно достъп до актовите книги и главния регистър на общината. Установено е в основното производство, че такъв достъп е осигурен. На молителя изрично е указано, че ако иска достъп до документи, въз основа на които са издадени съдържащите се в актовите книги актове за общинска собственост, то същият следва да подаде нарочна молба и да обоснове правния си интерес от подобно искане. С искането за отмяна е представена кореспонденция между общинската администрация и молителя във връзка с негови допълнителни молби, постъпили в периода 2017- 2018г. Евентуалните актове, действия или бездействия на администрацията по тези молби са свързани с отделни последващи административни производства, резултатът от които не е бил и не може да бъде предмет на контрол в съдебното производство, приключило с атакуваното съдебно решение.
Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случай е напълно неоснователно.
Наведените от молителя доводи за процесуални нарушения, допуснати от съда, са били разгледани в касационното производство. Не е налице и нарушение по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно цитираната разпоредба влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Наведените от молителите доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК. Впрочем, те не попадат във фактическия състав на никое от разгледаните основания за отмяна на влязло в сила решение.
Съобразно гореизложеното, следва да бъде прието, че искането за отмяна на влязло в сила Решение по описа на ВАС, трето отделение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И за отмяна на влязло в сила Решение № 4471/05.04.2018г., постановено по адм. д. № 12765/2016 г. по описа на ВАС, трето отделение. Решението е окончателно.