Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.Н, [населено място], против решение № 196/2018 г., постановено по адм. д. № 2966/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за носнователност на жалбата и отмяна на решението.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т.Н против заповед № 2827/10.10.2017 г. на кмета на О. Б, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката за общинско жилище, апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], поради неплащане на консумативните разноски за вода и наемната цена за повече от три месеца и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище поради неплатените задължения. Съдът е потвърдил заповедта.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. представенните доказателства за последващо плащане.
Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 142 ал. 2 АПК, което е довело до формираното на неверни правни изводи. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват, поради неплащане на наемната цена или на консумативните разходи за повече от три месеца. Това става едностранно със заповед на органа, издал настанителната заповед. Не са налице фактическите и правни основания за прекратяване на наемното отношение, тъй като от доказателствата се установява, че жалбоподателката е заплатила дължимия месечен наем и консумативи. Последващото плащане на задълженията от страна на жалбоподателката прави оспорената заповед...