Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на А. Ибрахим, гражданин на Ирак, [дата на раждане], срещу решение № 2791/25.04.2018г., постановено по адм. дело № 2642/2018г. по описа на Административен съд София град.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Адв. Ковачев, от името на касатора сочи като неправилни изводите на съда в насока материална законосъобразност на обжалвания акт и издаването му в съответствие с целта на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 5364з-315 от 13.02.2018 година на Директор на Дирекция „Миграция“ - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) на г-н Ибрахим е наложена принудителна административна мярка „принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци“ до принудителното му отвеждане до границата на Р. Б, но за не повече от шест месеца. При условията на евентуалност претендира отмяна на заповедта като издадена на отпаднало основание поради отмяна по съдебен ред на Заповед № 5364з-316 от 13.02.2018 година на Директор на Дирекция „Миграция“ – МВР, изпълнението на която процесната заповед обезпечава.

Ответникът по касационната жалба, Директор на Дирекция „Миграция“ – МВР, взема становище за неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура взема мотивирано становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и след...