Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал. 4 ГПК.

С молба вх. Nо 4707/15. 05. 2013 година

, заявена

от адв. Р. Р. -САК, като пълномощник на [фирма], представлявана от С. Т. С. от [населено място] е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмения отговор по чл. 287 ГПК и се дължат и при прекратяване на делото поради недопустимостта на касационното обжалване.

С писмен отговор вх. Nо 5125/28.05.2013 година адв. М. П. – САК, като пълномощник на [фирма] [населено място] се излага становище, че искането за разноски е неоснователно, тъй като разноските не са дължими, касационният съд е действал в правомощията на администриращият въззивен съд по чл. 286 ал. 2 ГПК и дали е подаден отговор или не по недопустимо производство, разноски не се дължат. При липсата на изрично предвидена от закона възможност за изменение на определянията, не може да има изменение на определението по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК.Алтернативно се поддържа довод, доколкото съдът би приел производството за допустимо, за прекомерност на разноските за претендирания размер.

По подадената молба, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Молбата е процесуално допустима и основателна.

Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.Няма спор, че ответникът по касация може да има право на разноски и при прекратяване на делото, след като завеждането на производството не касае неговото процесуално поведение по повод на спора.

Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок.

С т. 14 на ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС по въпроси, касаещи присъждане на разноски по гражданските и търговски дела, се прие, че

момент, от който започва да тече срокът по чл. 248 ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта по разноските

по отношение на страната, която няма интерес да обжалване

тече от момента, в който и е съобщено решението на съда, ако същото е обжалваемо”.

Молителката [фирма], представлявана от С. Т. С. от [населено място] е поискала изменение и допълване на

обжалваемо

определение досежно разноските за защита на 15.05.2013 година на Определение Nо 140 от 08.05.2013 година по гр. д. Nо 2409/2013 год. в случая срокът за обжалване, съгласно чл. 275 ал. 1 ГПК е едноседнияен от датата на съобщението до страната. По делото лисват данни определението за прекратяване на касационното производство да е съобщавано на ответника по касация или неговия процесуален представител, поради което следва да се приеме, че правото е надлежно упражнено след като подадената молба по чл. 248 ГПК в срок.

При данните - представеният с отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие Nо 0320842/20.03.2013 год. от адв.Р.Р. – САК за заплатен адвокатски хонорар по дело пред ВКС за сумата 800 лв. / осемстотин лева/, следва, че искането е доказано в посочения с молбата размер и следва да бъде уважено изцяло.

Доводът за прекомерност не може да бъде споделен, тъй като не може да се приеме, че подготовката на защитата пред ВКС с оглед характера на спора и изложените подробни и мотивирани с отговор възражения, не са израз на дело с доказана фактическа и правна сложност.

По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал. 4 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА

търговско дружество

[фирма] [населено място], със седалище бул.П.Е.” Nо 22 представлявано от Изпълнителния директор Л. А. да заплати на [фирма], представлявана от С. Т. С. от [населено място]

сумата 800 лв.

/ осемстотин лева/, разноски за касационното производство на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: