Производството е по чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 6524/05.07.2013г. от [фирма], чрез пълномощника адвокат К. Г.. В нея се прави искане по чл. 250, ал. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Сочи се, че съдебният състав не се е произнесъл по допълнението към касационната жалба на дружеството, което е с вх.№11504/26.11.2012г., в което бил формулиран конкретен правен въпрос, релевантен за изхода на делото. Иска се да бъде допълнено определение №236/14.06.2013г. по гр. д.№1548/2013г., ІІ г. о. като се постанови допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така подаденото допълнение към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

С определение № 236/14.06.2013г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1516/17.08.2012г. по гр. дело №665/2012г. на Софийския апелативен съд.

С ГПК /ДВ, бр. 50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС №4/16.06.2009г.

С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. се е произнесъл по формулираното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /л. 17/, което съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въззивното решение е съобщено на касатора на 24.09.2012г., касационната жалба с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е подадена на 24.10.2012г., а посоченото последващо „допълнение към изложението” е подадено на 26.11.2012г. – много след изтичане на срока по чл. 283 ГПК. Ето защо е прието, че то не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Освен това с постановяване определението по чл. 288 ГПК касционната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване. Съдържащото се в молбата искане цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на определението, поради непроизнасяне по цялото искане на касатора.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допълване на определение № 236/14.06.2013г., постановено по гр. д.№ 1548/2013г. на ВКС, ІІ г. о. като неоснователна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: