Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Й.Й против решение № 1116 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 5594/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – С.С и С.С, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Й.Й против заповед от 04.04.2017 г. на началника на СГКК гр. С., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] по заявление от 05.12.2016 г. на жалбоподателя за нанасяне в кадастралния регистър на реституирания му имот, попадащ в имот с идентификатор 68134.2046.1306.

За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод за наличие на спор за материално право, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалваната заповед.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – София съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваните страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР относно нанасяне на имота на жалбоподателя. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й.

Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът на жалбоподателя е възстановен с решение на поземлена комисия от 03.05.2000 г. За територията, в която попада имотът има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като имотът не е нанесен в кадастралната карта. В скицата проект за изменение е предвидено ПИ с идентификатор 68134.2046.1306, да се заличи и да се нанесат два нови имота, като имот с проектен идентификатор 68134.2046.3482 е част от ПИ с идентификатор 68134.2046.1306. В хода на административното производство един от собствениците на ПИ с идентификатор 68134.2046.1306 депозира писмено възражение срещу исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри като прилага два нотариални акта, удостоверяващи собствеността върху имота. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът прави извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, а именно налице е спор за материално право, поради което е осъществена хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която е основание за постановения отказ.

Доводите на касатора, че не е налице непълнота или грешка в кадастралната карта, а същата е одобрена в нарушение на закона, поради което се обжалва нейната незаконосъобразност, са неоснователни. Кадастралната карта и кадастралните регистри, както бе посочено по-горе са одобрени със заповед от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като имотът не е нанесен в кадастралната карта, а по делото няма данни жалбоподателят да е обжалвал тази заповед. Напротив подаденото от същия заявление от 05.12.2016 г. за нанасяне на имота му в кадастралната карта и кадастралните регистри, обосновават наличие на правното основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР ЗКИР, като останалите случаи, при които е допустимо изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри не са налице.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като нормата изисква наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, а в случая процесния имот е частично идентичен с друг имот т. е. не е налице един и същ имот.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и представените доказателства за заплащане на разноските следва да се осъди Й.Й да заплати на С.С и С.С, на всеки един от тях по 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1116 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 5594/2017 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Й.Й да заплати на С.С и С.С по 600 лв. (шестстотин лева) на всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.