Производство по чл. 208 и сл.АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на М.Щ от [населено място], [адрес] против Решение № 2144 от 04.12.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№583 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001615010440-091-001 от 19.08.2016г., на органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта потвърдена и изменена с Решение № 781 от 19.12.2016г. на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив за допълнително установени данъчни и осигурителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в периода 2010-2013г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Неправилно съдът приел за обосновани изводите на приходните органи, че ревизията е допустимо да се извърши по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Потвърждаването на определните ЗОВ е станало при несъобразяване от страна на съда, че доходите без установен източник не е доказано да са получени от ревизираното лице като самоосигуряващо се.

Необосновано съдът приел за доказано получаването на укрити приходи като не признал поучаването на заемни средства и безкритично възприел поддържаното от приходните органи в тази връзка. Нито липсата на писмен договор за заем между близки хора, нито липсата на доказателства за съхраняването на заетите парични средства обосновават убедително направените фактически изводи. Неправилно съдът не кредитирал представените писмени договори за заем.

Облагаемият доход е следвало да се намали с внесените от РЛ суми за здравно осигуряване. Съдът не проверил верността на паричните потоци, изготвени в хода на ревизията и резултата от тях. Съдът не проверил и верността на установения при ревизията паричен недостиг. Двете приети експертни заключения изобщо не са обсъдени.

Определянето на осигурителни задължения предполага, съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, извършването на трудова дейност, каквато не е доказана. Основанието...