Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. С. против решение № 246 от 18.05.2017г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 156/2017г. С него се отменя заповед № ЗСПД/Д-ПА-С/2269 от 3.05.2016г. на директора на дирекция Социално подпомагане гр. С., потвърдена с решение № 13-РД04-0117/17.02.2017г. на директора на РДСП Пазарджик и изпратена преписката на органа за ново произнасяне, съгласно указнията по тълкуването и прилагането на закона.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енитлени основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответницата, С.П чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административевн съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С.П от [населено място] срещу заповед на директора на ДСП Септември, с която се отказва месечна помощ за дете по чл. 7 от ЗСПД. Съдът при обсъждане на материалните предпоставки за възникване на правото по чл. 4 ЗСПД е приел от фактическа страна, че представените доказателства за доходите на съпруга на заявителката не дават основание да се изведе извод по отношение размера на дохода и че същият превишава нормативно определения с оглед правото на социална помощ.

При тези фактически констатации е изведен правен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава е отменена с обжалваното решение.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Видно от приложената заповед на л. 16 от делото отказа за отпускане на месечна помощ за дете е мотивиран с констатациите, че средномесечният доход на семейството за периода надвишава нормативно определения. Така издадена заповедта не съдържа мотиви като задължителен елемент от съдържанието на акта и е основание за правен извод за незаконосъобразност. С молбата декларация видно от приложената административна преписка са посочени и декларирани доходи за семейството в конкретни размери. В административното производството са установени служебно и други доходи от които следва изводът и на горестоящия административен орган, че се превишава нормативно определения доход, което е пречка за отпускане на помощта.

Заповедта и решението обаче не съдържат констатации за конкретни размери на доходите съгласно представените доказателства, математически изчисления от които се прави извод, както и посочване на нормативно определения доход който е бил съобразен, за да може да бъде извършена проверка за законосъобразност на акта и адресата на акта да е наясно какви суми приема органа за установени и какви параметри на дохода е приел за правно значими, за да откаже отпускане на месечната помощ.

Предвид изложеното решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При издаване на новата заповед всички доказателстав по преписката следва да бъдат обсъдени, както и служебно известните факти, относими към правото на отпускане на месечна помощ, което ще формира фактическите и правни изводи на органа за издаване на административния акт.

Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 18.05.2017г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 156/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.