Дружеството "Шопов транс" ЕООД със седалище и адрес на управление Севлиево е оспорило разпоредбите на чл. 22, ал. 1, 2, 3 и 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", приета с Постановление №219 от 5 септември 2008 г. на Министерския съвет на Р. Б (обн. ДВ, бр. 79 от 9 септември 2008 г. изм. ДВ. бр. 101 от 25 ноември 2008г., изм. ДВ. бр. 3 от 13 януари 2009г., изм. ДВ. бр. 100 от 15 декември 2009г., изм. ДВ. бр. 102 от 22 декември 2009г., изм. ДВ. бр. 82 от 19 октомври 2010г., изм. ДВ. бр. 26 от 29 март 2011г., изм. ДВ. бр. 94 от 30 ноември 2012г., изм. ДВ. бр. 91 от 24 ноември 2015г., доп. ДВ. бр. 32 от 21 април 2017г., изм. ДВ. бр. 102 от 22 декември 2017г.). Поддържа се незаконосъобразност на оспорените разпоредби поради допуснати при приемането им нарушения на чл. 26, чл. 27 и чл. 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) и нарушение на чл. 60 от Конституцията на Р. Б и се иска да бъдат отменени с присъждане на направените разноски.

Министерският съвет на Р. Б е оспорил основателността на подадената жалба.

Заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е оспорила допустимостта на жалбата в частта за оспорване на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", и нейната основателност в останалата част.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за противоречие на оспорените подзаконови норми с нормативни правила от по-висок ранг.

Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и законосъобразността на оспорените разпоредби, прие следното:

Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" е приета с Постановление №219 от 5 септември 2008 г. на Министерския съвет на Р.Б.С чл. 6 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) Министерският съвет издава постановления: 1. когато приема правилници, наредби или инструкции; 2. когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнително-разпоредителна дейност. Съгласно чл. 10 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) ( в редакцията съгласно ДВ бр. 43 от 29 април 2008 г. ) за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда една от следните такси: такса за ползване на пътната инфраструктура; такса за изминато разстояние. Предвидено е и въвеждането на такса за ползване на съоръжения от републиканските пътища, както и такса за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях. Размерът на таксите се определя от Министерския съвет с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране - с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Р. Б е страна, е предвидено друго. Размерът на таксите за специално ползване се определя от Министерския съвет - за републиканските пътища; общинските съвети - за общинските пътища; собствениците - за частните пътища (чл. 18, ал. 3 ЗП).

Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", е подзаконов нормативен акт, с който се уреждат неуредени от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) обществени отношения в областта на изпълнително-разпоредителната компетентност на Министерския съвет.

С разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура, се определят годишни такси за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони. Според определението по §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от тарифата предвижда, че годишните такси по ал. 1 се сумират при съчетаване експлоатацията на бензиностанция или газостанция и извършването на други видове услуги, чиято класификация е посочена в чл. 20, ал. 2.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от тарифата предвижда, че таксите за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него се дължат от всяко лице по чл. 5, ал. 1 от Наредба за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 62 от 2001 г.), независимо от това колко обекта са обслужвани от обща пътна връзка със или без разделителен остров.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от тарифата определя годишните такси, които се дължат за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и обслужващите зони.

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. При наличието на правен интерес жалбоподателят е активно легитимиран да предизвика произнасянето на съда.

Жалбоподателят "Шопов транс" ЕООД е обосновал правния си интерес от оспорване на посочените позаконови разпоредби, с това, че те пораждат за него задължения за заплащането на необосновани и незаконни такси и ограничават инвестиционните му интереси за разширяване на търговската му дейност, включително възможността за експлоатация на рекламни съоръжения в собствените му обекти, попадащи в обслужващи зони. В подкрепа на доводите си жалбоподателят е представил разрешение № 02/8.07.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, издадено от Областно пътно управление-Габрово. С издаденото разрешение се позволява на "Шопов транс" ЕООД със седалище и адрес на управление Севлиево да експлоатира обект: "Бензиностанция, газостанция, автомивка и търговия" в обслужващата зона на път II-44 - Обходен път Севлиево - В. Т-Севлиево - Габрово, километър 28 +750 - дясно. В разрешителното се посочва, че титулярът дължи такса по Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 за специалното ползване на път. Представени са и съдебни решения (решение 256/30.10.2015 г. по гр. дело №1764/2014 г. на Районния съд-Габрово и решение №76/14.04.2016 г. по гр. дело №45/2015г. на Окръжния съд-Габрово), от които се установява, че предявените от "Шопов транс" ЕООД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД: за заплащане на сумата 10 584 лева, представляваща недължимо платени такси по издадено разрешение за специално ползване на пътищата №02/8.07.2011 г. за периода 4.07.2011 г. - 7.04.2014 г.; за заплащане на сумата 6063 лева по издадено разрешение за специално ползване на пътища №1/30.11.2004 г. за периода 06.10.2009 г. - 04.07.2011 г., са били отхвърлени. Исковите претенции се основават на твърдения, че ищецът недължимо е платил такси за специално ползване, тъй като експлоатираният от него обект "Бензиностанция, газостанция, автомивка и търговия", изграден в поземлен имот №14218.711.4 по кадастралния план на Габрово, се намирал не на републикански път, а в чертите на град Габрово.

За установяване на правния си интерес от оспорване на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура, жалбоподателят е представил разрешение № 2/01.07.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Според условията на разрешението, таксата за специално ползване чрез експлоатация на рекламно съоръжение е дължима от 01.07.2014 г. Разрешението е валидно до 26.06.2017 г. съгласно разпоредбата на §5 от преходните и заключителни разпоредби на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.), според която издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон.

Подробният анализ на доводите на жалбоподателя относно правния му интерес, както и анализът на представените от него доказателства, водят до заключение, че жалбата на "Шопов транс" ООД е допустима в частта, в която се оспорват таксите, определени в чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от тарифата, и то само относно таксите, дължими за път II клас, тъй като експлоатираният от дружеството обект "Бензиностанция, газстанция, автомивка и търговия" се намира на път II клас, видно от Списъка на републиканските пътища, приложение №1, утвърден с решение № 945 от 1 декември 2004 г. на Министерския съвет на Р.Б.С дължи проверка на законосъобразността на подзаконовия акт в тази част, доколкото дружеството има задължение за заплащането на таксите по чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от тарифата - път II клас по силата издаденото разрешително № 2 от 8 юли 2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, за което няма данни да е прекратено или с изтекъл срок. При положение, че "Шопов транс" ЕООД не доказва задължения за заплащане на годишни пътни такси, определени в чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 - относно таксите, които се дължат за специално ползване на автомагистрала, път I клас и път III клас, чл. 22, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.10, 11 13, 14, 15 и 16, жалбата му в тази част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати поради липса на правен интерес.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не е обосновал правен интерес от оспорване на разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 22, ал. 3 от тарифата. Той не се е позовал на конкретно правоотношение, от което да се изведе съществуването на задължение или засягането на негово право или законен интерес в случай на прилагането на тези разпоредби. Поради това и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

Производството е недопустимо и в частта относно оспорването на чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Срокът на издаденото на "Шопов транс" ЕООД разрешение № 2/1.07.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е изтекъл преди приключването на делото. Жалбоподателят не е представил друго разрешение, от което да е видно, че е продължил да осъществява специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение и към датата на произнасянето на съда, е задължен да заплаща съответната такса, от което произтича неговия правен интерес. Д. дружеството да не е заплатило годишните такси по разрешителното за периода на неговото действие, отмяната на разпоредбата не би довела да отпадането на задължението, при положение, че отмяната на нормативен акт има действие занапред.

В частта относно оспорването на разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: път II клас - 2250 лева и т. 12 в частта: път II клас-1200 лева от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", жалбата е основателна.

Оспорените разпоредби, част от подзаконов нормативен акт, са приети от компетентен орган, с Постановление № 219 от 5 септември 2008 г. на Министерския съвет на Р. Б, по протокол № 34 (точка 33), на редовно заседание на колективния орган, проведено на 4 септември 2008 година, по общо съгласие на членовете на Министерския съвет, в съответствие с чл. 66-чл. 77 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администразия от 2005 г. (отм.. ДВ. бр. 78 от 2 октомври 2009г.).

Правилата относно реда за изработването на проекти на нормативни актове се съдържат в разпоредбите на чл. 26, чл. 27 и чл. 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) ( в редакцията съгласно ДВ. бр. 46 от 12 юни 2007 г.). Според тези разпоредби изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат. Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок. Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган.

По делото се установи, че преписката по приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", не съдържа доказателства за изпълнението на чл. 26 ЗНА относно публикуването на проекта на нормативния акт заедно с мотивите/доклада на интернет-страницата на Министерския съвет в продължение на 14 дни. Проектът е изпратен за съгласуване, както е видно от приложените писма и съгласувателни становища на отделните министерства, с което е спазено изискването на чл. 27 ЗНА. В доклада на министър-председателя, внесен в Министерския съвет, в частта относно предложения проект на Тарифа за таксите, които се събират от Национална агенция "Пътна инфраструктура", е отразено, че с тарифата се запазва размерът на таксите, които до този момент са събирани от Министерството на финансите, чийто второстепенен разпоредител е Фонд "Републиканска инфраструктура". Тъй като докладът няма съдържанието, което изисква чл. 28 ЗНА, налице е допуснато от издателя на нормативния акт нарушение.

Жалбоподателят неоснователно поддържа нарушения на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) и чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, допуснати при издаването на оспорените разпоредби.

Предметът на регулиране на ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) не включва таксите, събирани по ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), както изрично е записано в §2 от преходните му разпоредби.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р. Б прогласява, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Очевидно конституционната норма няма отношение към таксите, които са събират по ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), тъй като те не се определят в зависимост от имущественото състояние на гражданите.

С оглед допуснатите от издателя на подзаконовия акт нарушения на административнопроизводствените правила следва да се отменят чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: " Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" - за път II клас -2250 лева" и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: "Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв м, включително търговска площ" - за път II клас -1200 лева" от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". В останалата част жалбата следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на делото разноските на страните следва да останат, както са направени.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: "Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" - за път II клас - 2250 лева" и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: "Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв м, включително търговска площ" - за път II клас - 1200 лева" от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура".

О. Б. Р. жалбата на "Шопов транс" ЕООД със седалище и адрес на управление Севлиево в частта, в която се оспорват разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 - относно таксите, които се дължат за специално ползване на автомагистрала, път I клас и път III клас, чл. 22, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.10, 11, 13, 14, 15 и 16, чл. 22, ал. 2, чл. 22, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд

Решението в частта за отмяна на подзаконовия нормативен акт подлежи на обнародване в Държавен вестник след влизането му в сила.