Производството е по реда на чл. 208–228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Ш от с. [населено място], обл. [област], срещу Решение № 166/08.02.2017 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 780/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 1686/17.11.2016 г. на кмета на община Б.д, нареждаща премахването на поставения преместваем обект – „Слънцезащитно устройство – дървен навес“, находящ се в УПИ № Х-46, кв. 6а по плана на с. П., общ. Благоевград.

Ответникът – кметът на община Б.д, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователен е единственият довод на касатора за незаконосъобразност на заповедта и потвърждаващото я съдебно решение поради неправилното му определяне като адресат на заповедта във връзка с твърдението му, че спорният навес се ползва от ЕТ „Н.Ш - Шари“, както и кафе – аперитива, към който е изграден. По делото не са представени никакви доказателства за изграждането на обекта от едноличния търговец. Като положителен, твърденият факт е следвало да бъде доказан от оспорващия.

Верността на извода относно надлежния адресат на задължението за премахване на обекта е съответен на доказателствата и тяхната оценка. Шарков е съсобственик на имота, в който е ситуиран обекта, не е оспорил констатацията на административния орган, че той го е поставил, нещо повече –подал е искане за издаване на разрешение за поставяне на дървения навес.

Касае се за преместваем обект, попадащ в описателната норма на §5, т. 80, а не за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, който съответно следва да бъде поставен след издаване на разрешение от главния архитект на общината. При липсата му, само на това основание премахването му е било разпоредено законосъобразно – чл. 57а,...