Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 103 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3103/2009 год. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Т. Д. Ц., не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-01-399 от 10.04.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на Т. Ц. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

За да постанови този резултат съд е приел, че при издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 93 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и правилата на чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл. Направен е извод, че държавната служителка е извършила, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, но същата е незаконосъобразна поради неспазване изискването на чл. 91 ЗДСл., тъй като не са изложени съображения относно тежестта на нарушенията и настъпилите последици, както и не е обсъдено цялостното поведение на служителя. Последното е мотивирало съда по същество да приеме, че заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяната й.

Съответен на материалния закон и на доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че жалбоподателката е извършила описаните в оспорения административен акт нарушения при изпълнение на служебните си...