Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. от гр. Д.ад срещу решение № 42 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 820/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Х., пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.
Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Х., не е взел отношение по спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 42 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 820/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Х., пети състав е отхвърлил жалбата на Б. С. М. от гр. Д.ад срещу решение № Ж-159-1 от 19.11.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Х., и потвърденото с него разпореждане № 266 от 06.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Х.. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание.
По първоначалното дело е било безспорно установено, че на Б. С. М. от гр. Д.ад, въз основа на нейно заявление от 07.11.2007 г., е бил разрешен регламентирания в чл. 164, ал. 1 от КТ отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 07.11.2007 г. до 11.02.2009 г. Подписана е декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Д. Д. З. Х. е настанено в ОДЗ "Слънце" на 02.06.2008 г. и до 11.02.2009 г. не е било отписано.Това е процесния период. В него майката е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО.
Правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на работещите майки по трудови правоотношения е уредено в чл. 164, ал. 1 от КТ. Редът и условията за ползването му са конкретизирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на майката, че детето не е настанено в детско заведение (детска ясла, детска градина). Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение.
Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 от КТ е да уведоми разрешил ползването, в случай че детето е настанено в детско заведение. В тази връзка релевираните от нея в касационната жалба доводи за добросъвестност, не се споделят.
Това е така, защото предназначението на този вид отпуск е целево, т. е. той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава да работи, докато ползва отпуска.
По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. Без правна стойност е кога реално Д. З. Х. е посещавал детската ясла, след като не бил отписан от нея през процесния период.
Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила.
Следва да отбележи, че по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при наличие на визираните в закона предпоставки.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 820/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Х., пети състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Т. Т. И.В.